И се възправи сянка [bg]

— Самозабравяш се, Спарус. Тук е заложено много повече от нахлуването в Кхос. Чуй ме, убий Романо, ако можеш, но не отстъпвай пред него.

— Той вече щеше да е мъртъв, ако това беше възможно. Но нашите дипломати все още ги няма.

— Спарус! — изсъска тя и ръката й се вкопчи в китката му.

Усети през ръкавицата парещата топлина на докосването й.

— Няма да му даваш армията! Това е заповед! Винаги си бил предан на семейството ми. Нима не сме приятели? Нима не бях аз тази, която те издигна до поста на архгенерал? Сега направи това последно нещо за мен.

Гражданска война — с внезапен ужас си помисли Спарус. Бяха минали петнайсет години от последния истински вътрешен конфликт в Ман. В него беше загубил баща си и брат си. И двамата бяха умрели в ръцете му.

А сега тя искаше да ги въвлече в нова гражданска война.

Въпреки това думите на Сашийн докоснаха някаква струна в него. Тя наистина го беше направила архгенерал и семейството й беше подпомагало кариерата му дълго преди това. А единственото, което бяха поискали от него в замяна, бе лоялност. За действащ генерал това беше най-важното нещо, което можеше да обещае.

Спарус тържествено се поклони.

— Както желаете — прошепна той и тя пусна ръката му и се облегна на възглавниците, сякаш е свършила онова, което трябваше да направи.