И се възправи сянка [bg]

Небесният кораб потегляше с огромния си товар от спасени мъже. Задвижващите тръби по протежението на корпуса му бълваха пламъци все по-оглушително. Под него покривът на склада всеки момент щеше да бъде превзет. Някои кхосианци не бяха успели да се качат на кораба. Те даваха последен отпор на врага, опрели гръб едни в други.

Няколко души все още висяха на въжените стълби на издигащия се кораб. Един падна сред групата от имперски войници, които, обезумели от ярост, се впуснаха да го секат и мушкат. Хората на борда крещяха и протягаха ръце към другарите си, които висяха отчаяно на въжетата и краката им ритаха във въздуха.

Че седеше с гръб, опрян в парапета на десния борд, докато един медико се грижеше за крака му. Кърл беше клекнала до него и сякаш не обръщаше внимание на стрелите и куршумите, които трополяха по корпуса. Момичето го беше прегърнало. Той се чувстваше добре от допира й — беше топъл и жив. Не искаше да гледа надолу.

— Погледни! — внезапно изкрещя Кърл, сочейки към покрива на склада.

Той обърна глава, за да види какво сочи тя.

Беше Аш, който се закова на място, когато видя, че носът на кораба започва да се отдалечава.

— Тренч! — изрева възрастният мъж.

Че с мъка се изправи на крака. Отблъсна медикото, когато мъжът изруга и се опита да го задържи.

— Не можем просто да го оставим — извика като обезумял Че.

Сетне се огледа в търсене на някого, на когото би могъл да се разкрещи и когото да накара да обърне кораба. Но почти не виждаше отвъд тълпата от мъже около себе си и със свито сърце осъзна, че е безполезно да вика.

В безсилието си се обърна назад, за да наблюдава.

Вече бяха достатъчно високо и в полезрението му се побираше целият покрив. Улиците около него гъмжаха от жреци воини и войници, а самият покрив приличаше на остров, залят от тях.