И се възправи сянка [bg]

Но в следващия момент видя, че той не е нищо повече от отрязана глава, поставена върху нощната масичка. Спомни си как я беше предал и сърцето й се вледени.

— Знаеш ли, никога не съм искала това — каза му тя.

Устните му се разтвориха и по брадичката му се стече капка кралско мляко. Той обаче не каза нищо, само я наблюдаваше.

— Дори никога не съм искала да бъда матриарх. Това беше желание на майка ми, не мое.

— Аз. Знам — разнесе се хрипливият му гъргорещ глас и той я погледна с омраза в очите.

Как да го накара да разбере? Болката, която й беше причинил, загубата на доверие в единствения човек, за когото беше допуснала, че най-сетне може да му вярва. Сашийн беше желала този мъж повече от всеки друг, а той я бе отхвърлил заради глупавото си въстание и славата от него.

— Умирам, Лушън — каза му тя.

Това, изглежда, му достави удоволствие, защото се усмихна.

Дори сега можеше да я нарани.

— Спомняш ли си времето, което прекарахме заедно в Брюле?

— Не.

— Разбира се, че си спомняш. Не спираше да говориш за това. Казваше, че трябва да се оттеглим там. Да отглеждаме маслини като обикновени селяни.

— Бях. Глупак.

— Беше всичко друго, но не и глупак, Лушън. Това е едно от нещата, което най-много ме привличаха в теб — тъжно призна тя. — Двамата си подхождахме.

Сега Сашийн виждаше какъв би могъл да бъде животът й, ако само беше намерила куража да се противопостави на желанията на майка си, да се откаже от поста си на матриарх и да живее просто и охолно с любовника си. Какво беше спечелила от всичко това? Самотна смърт във влажната вътрешност на една скала и няколко надраскани реда в историята на Ман.

— Иска ми се само… Иска ми се само… — Тя затвори очи и усети влага по страните си и болка в гърдите, сякаш целият ужасен свят тегнеше върху нея.

Опита се мъчително да си поеме дъх. Дробовете й свистяха и по кожата й изби пот. Тя изстена и примигна, за да съсредоточи отново погледа си върху Лушън. Зад него, през стъклото на прозореца, водата на езерото беше като черна празнота, която се готви да я погълне.

— Какво да правя? — попита тя, потънала в мислите си. — Не знам какво да правя.

Погледът му беше със силата на удар с кинжал.

— Умри.