И се възправи сянка [bg]

Тя умираше и вонята на отровеното й тяло беше толкова силна, че очите му се насълзяваха от нея.

Въпреки че на лицето му имаше маска, тя изпълваше устата на Спарус със слюнка и предизвикваше у него желание да се изплюе. Той погледна надолу към фигурата на Сашийн, която дишаше тежко, към подутото й лице и посинелите й устни. Погледна и към главата на Лушън, която стоеше безмълвно върху масата, в устата й вече нямаше кралско мляко.

— Матриарх — тихо каза той.

Сашийн се размърда и очите й трепнаха и се отвориха. От полуотворените й устни се отрони стон. Той я изчака да съсредоточи погледа си върху него.

— Имаме неприятности — заяви той без предисловия.

— Романо — с въздишка отвърна Сашийн.

— Той направи своя ход. Хората му са предложили повишение на по-нисшите офицери от армията, ако подкрепят претенциите му да стане патриарх.

— Все още не съм мъртва. — В очите й пламна внезапен гняв.

Анслан също не беше мъртъв — припомни си мислено тя, — когато прерязах гърлото му в неговата спалня.

Тя направи знак с ръка на Спарус да се приближи. Гневът я остави без дъх и тя прошепна:

— Предложи ли нещо и на теб, Спарус?

Върховният генерал се поколеба, изненадан от прямотата й. Реши, че вероятно не й остава много време да говори със заобикалки.

— Да — призна той с наведена глава. — Поиска подкрепата ми.

Сашийн хвърли поглед на главата на Лушън. Очите му бяха затворени, но Спарус имаше усещането, че мъжът чува всяка тяхна дума.

— Той вижда в това своя шанс — добави генералът. — Вие все още не сте посочили наследник.

— Не ме е грижа… кой ще заеме мястото ми. Искам само това да не е Романо, нито някой друг от неговия клан.

— Свети матриарх — опита да възрази Спарус, като нарочно се обърна към нея с титлата й, — ако оспорим претенциите му, това ще разедини експедиционните войски. Ще се забавим тук, в Туме, сражавайки се помежду си. За да спечелим кампанията, трябва да решим това сега.