И се възправи сянка [bg]

Че видя в лъчите светлина по пода да преминава сянка и прехвърли ножа в дясната си ръка.

Хвърли го в мига, в който Суон отново излезе от входа и стреля с пистолета си.

Че падна назад. Главата му звънтеше и едната й страна беше пронизана от пареща болка. Суон също падна, хванала дръжката на ножа, забит дълбоко в бедрото й. Жената допълзя до брат си.

— О, не! — изстена тя.

Тъй като Че все още дишаше, той не обърна внимание на раната на скалпа си и вместо това започна да опива с треперещи пръсти крака си. Куршумът беше преминал чисто през плътта отстрани на бедрото му. Костта не беше засегната. От нащърбената дупка се лееше кръв. Едва успяваше да движи безчувствения си крайник.

Това беше първият път, в който го прострелваха, и той очакваше, че агонията ще е много по-голяма.

Дръпна ръкава на туниката си да го разкъса и от него направи турникет на горната част на бедрото си. Опита се да застане прав. Изсъска от внезапната остра болка. Опита се да се ориентира през внезапно надигналата се вълна на гадене.

Суон влачеше брат си обратно към стаята, от която беше дошла. Спря и се пресегна да вземе празния пистолет, лежащ на пода. Че успя да направи една крачка към тях и Суон се отказа от пистолета, вместо това издърпа Гуан вътре.

Че спря и си пое дъх, докато Суон затваряше с крак вратата след себе си.

Олюлявайки се, той се отправи с мрачна решителност към вратата и се опита да се наведе да вземе окървавения нож, който лежеше там. Виеше му се свят, а по лицето му се стичаше топла кръв. Ботушът му също се пълнеше с кръв. Той откъсна другия си ръкав и от него направи тампон, който сложи върху раната, като го пристегна силно. За момент помисли, че ще припадне.

— Излизайте! — изкрещя той, усещайки тежестта на ножа в ръката си.

Отвътре се чу сумтене и мърморене.

Че се изправи колебливо. Опря лепкавата си ръка във вратата, за да я отвори.

Стаята беше празна, осветена от пращящата свещ върху полицата над камината. Че влезе по-навътре. В помещението имаше още една отворена врата. По пода лъщеше кървава следа, която водеше към нея. Той влезе в стаята, накуцвайки, притисна гръб в стената и след това се плъзна по нея към другия вход. Един бърз поглед вътре му разкри, че това е спалня. Гуан лежеше мъртъв на пода с разперени ръце и крака. Парчето дърво стърчеше високо от лицето му.

Зад Че се разнесе скърцане.

Той беше достатъчно бърз, за да пъхне ръка под гаротата, когато тя се плъзна около гърлото му. Примката се впи дълбоко в дланта му. Той я избутваше с всички сили и подскачаше на здравия си крак, блъскайки Суон назад през стаята. Тя се удари в нещо — някакъв тежък гардероб. Закачалките в него изтракаха и вратите му се отвориха, докато двамата се бореха, опрени в дървената му рамка.