![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Горещият дъх на жената свистеше до ухото му, изпълнен с ярост.
Че подхвърли ножа, за да го обърне в ръката си, след което го заби в ребрата на жената. Мушна веднъж, втори път, докато Суон не измести тежестта си и не го повлече настрани. Че падна и двамата заедно се строполиха върху маса и я строшиха.
Суон успя да сграбчи ръката, в която той държеше ножа, докато се търкаляха по пода. С другата си ръка продължаваше да тегли гаротата. Телта се впи в ръката му и отстрани във врата му. Навсякъде пръсна кръв.
— Това ли искаш? — изсъска с омраза в ухото му Суон. — Това ли искаш, куш такъв?
Ръката на Че лежеше безжизнена между неравния дъх, откъсващ се от устата му, и все по-затягащата се гарота. Едва дишаше и почти не виждаше.
Протегна ръката си назад и усети как пръстите му се притиснаха към лицето й. Сви палеца си и ожесточено го заби в окото й. Жената охлаби хватката си за секунда.
Че изрева и въпреки парещата болка натисна с длан гаротата и принуди Суон да я отдалечи от него.
Той се олюля, същото направи и жената, която се хвана за един съборен стол, за да запази равновесие, а после за полицата над камината. Той се обърна точно навреме, когато тя се хвърли с гаротата към него. Краят й се уви около дръжката на ножа му и тя го изскубна от ръката му. Вече му беше трудно да стои прав. Суон не беше много по-добре. Окото й беше посиняло и от него течеше кръв.
Тя го удари в бузата и го зашемети. Той се съвзе, парира следващия удар и след това още един. Зае стойка в търсене на целта си, но установи, че Суон вече се изправя с нож в ръка.
Олюля се назад, подскачайки на здравия си крак, докато тя също тътреше ранения си крайник по пода и го следваше. Ножът беше в ръката й. Парчето стомана проблясваше на светлината от свещта съвсем близо до корема му. Той разтръска глава, за да прочисти замъгленото си зрение. От него пръснаха капки пот.
Че отстъпи през вратата на спалнята, докато Суон бавно скъсяваше разстоянието помежду им. Тя внезапно му нанесе мушкащ удар. Младият мъж едва успя да отскочи встрани, за да избегне острието. Кракът му закачи проснатото тяло на Гуан, той се спъна назад и блъсна Суон встрани, докато падаше.
Оттласна се от пода, като дишаше тежко, и Суон стори същото. Той успя да изнесе тежестта на тялото си върху коляното, след което размаха здравата си ръка, за да се хване за леглото. Изправи се, като сумтеше и се напрягаше от усилието, и видя проснатото тяло на Гуан. Запази равновесие, като наклони тялото си към точката на завъртане. Зрението му отново се замъгли и мракът в съзнанието му направи движенията му колебливи. Съсредоточи вниманието си върху тъмнината и забеляза как в нея се появи процеп от светлина като от отворена врата. Мина през нея и видя Суон да приближава към него с ножа.
Отчаяно отскочи встрани, хвана хлъзгавата й ръка и изстреля напред крака си, за да я препъне. Двамата паднаха на пода с крясъци и Че се стовари върху нея с цялата си тежест.
Парчето дърво прониза шията на жената с хрущене на зъби и кости. Тя потрепери веднъж, сякаш от закъсняла изненада, и остана да лежи напълно неподвижна.
Разнесе се тихо стенание, когато въздухът от дробовете й напусна тялото.
Дишайки учестено, Че се претърколи настрани от нея. Лежа така известно време. Силите го бяха напуснали и съзнанието му беше изпразнено.
Той трепереше, когато най-сетне успя да се изправи на крака. Погледна надолу към двамата дипломати. Суон беше просната на земята с лице, притиснато към това на брат й. Телата им бяха изпънати в противоположни посоки. Приличаха на двама влюбени, които се целуват.
— Още съм тук! — гневно им изкрещя Че и се потупа силно по гърдите.
В сенките на един малък страничен канал Аш довършваше подготовката си и слушаше звуците от веселбата в далечината. Наблюдаваше високите имения от другата страна на канала, където жреците минаваха покрай прозорците на апартаментите, които си бяха присвоили. В нощното небе над покривите на хубавите сгради се издигаше скалата на цитаделата. Там, горе, все още се вееше знамето на Сашийн.
Отвори се прозорец и жена изхвърли съдържанието на нощно гърне във водата. Някой пееше в стаята зад нея. Аш остана неподвижен, сигурен, че е скрит в сенките, докато жената не се прибра и не затвори прозореца, прекъсвайки песента насред припева.