Колелото на Осхайм [bg]

Докато демонът се приближава предпазливо, подскачайки насам-натам като хищна птица, Снори чува как няколко гласа отвръщат на неговия зов — отдалеч, но не достатъчно далеч.

Създанието го връхлита и брадвата му замахва нагоре, врязва се там, където шията среща главата, разсича гръкляна и се забива в мозъка. Демонът рухва в конвулсии и Снори пуска брадвата, за да се отдръпне от вършеещите крайници. След няколко секунди пристъпва към трупа през облака прах, вдигнат от предсмъртните му гърчове, хваща дръжката на брадвата, опира крак от едната страна на лицето на демона и изтръгва острието. Млечнобяла кръв се процежда неохотно от раната, воняща на развала.

Първите демони, откликнали на зова на другаря си, изскачат иззад един остър завой на клисурата на стотина метра оттам. Водачите им, трима на брой, имат малки прилики с убития от Снори, но никои двама не са еднакви. Другите се виждат само като смътни фигури в прашния облак, вдигнал се зад най-бързите. Много са.

Тъй като няма лък, Снори се премества само колкото да опре гръб в една скала, а после стои и гледа приближаването им; знае, че броят им ще го надвие. Демоните се носят с вой напред, пъстра смесица, варираща по цвят от въглищносиво до бялото на пресечено мляко; някои са високи колкото тролове и кльощави, други ниски и тежки, трети не по-едри от деца и със закърнели криле.

Снори разкършва рамене и се приготвя да ги посрещне. Натъжава го, че ще умре сам от ръцете на такива зле оформени ужаси, но никога не е очаквал да се върне от Хел и краят в битка навярно е най-доброто, което може да очаква.

— Ундорети сме ние. В битка родени. Размахвай чука, размахвай брадвата, от бойните ни викове нека и демоните треперят.

В последните мигове, преди врагът да го връхлети, Снори усеща момент на покой. Никой родител не бива да надживее детето си. Никоя болка не е по-силна от тази синовете и дъщерите ти да умрат със съзнанието, че в края си ги провалил. Снори ще умре, борейки се да ги спаси — това е най-близкото нещо до поправяне на онази неправда, до което може да стигне.

Първият демон губи вдигнатата си ръка, а миг по-късно и главата си от същия удар. Вторият демон, набит и приличащ на вълк, спира острието на Хел, поемайки го в черепа и мозъка си. Снори последва движението и прикляка и третият демон, който скача към него, прелита над главата му, за да се вреже в скалата отзад. После останалите го връхлитат с десетки.

Снори се отказва от защитата на скалата почти моментално. При масови атаки е важно да не бъдеш притиснат към нищо. Въртящата се брадва ги възпира добре, но ако заседне в тялото на някой противник, дори и за миг, лавината нападатели ще го повали. Викингът отстъпва назад по неравното дъно на клисурата, оставяйки след себе си отсечени демонски крайници, потръпващи в праха. Кръвта им вони на развала и го кара да се дави.