Колелото на Осхайм [bg]

В далечината от кървавочервения прах се издигат хълмове, застрашително тъмни. Равнината пред тях е осеяна с мъртви изкривени дървета, древни и закърнели от вятъра, без нито един лист по тях и без никакъв помен от зеленина.

Снори тръгва.

— Гграааа!

Снори се извърта към внезапния зов, вдигнал брадвата. Не вижда нищо. Кървавият прах се надига около нозете му, стига до коленете му.

— Граа! — Гарван, черен и лъскав, кацнал на едно дърво на няколко метра зад него, свил дългите си нокти около сух клон. — Виж ти, това е странно. Жив човек в Хел. — Гарванът накланя глава първо наляво, после надясно, измерва с поглед Снори.

— По-странно от говорещ гарван ли?

— А може би всички гарвани умеят да говорят, но повечето предпочитат да не го правят.

— Какво искаш от мен, дух?

— Не съм дух, само гарван, и искам каквото искаме всички: да гледам, да се уча, да отлетя обратно и да прошепна тайните ни на Бащата на всичко. И може би сочен червей.

— Наистина ли? — Снори сваля брадвата си, смаян е. — Ти си Мунин?… Или Хугин? — Спомня си имената на двата гарвана на Один от разказите на жреците. Съвсем уместно си е спомнил първо Мунин — паметта, — а Хугин — мисълта — е изисквал малко повече мислене.

Гарванът надава още един грак, отръсква перата си и се отпуска.

— Майката и бащата на всинца ни. Всички ние летим подир тях.

— О. — Разочарованието на Снори проличава в тази дума. — Значи не говориш в ухото на Один?

— Всичко, що говори, говори на Один, Снори, син на Снага, син на Олаф. — Птицата избърсва човка в клона до себе си. — Защо си тук? Защо вървиш към пустошта?

Снори знае своята цел — но не му е хрумвало да се усъмни в пътя си.

— Дошъл съм за жена си и децата си. Начинът, по който ми ги отнеха, беше грешен.

— Грешен?

— Аз не оправдах доверието им. Провалих се.

— Всички се проваляме, Снори. Накрая всички се проваляме. А често и по-рано.

Снори открива, че е притиснал ръка към лицето си, тежестта на спомена се спуска върху него и чувствата го задавят.

— А какво трябваше да направя? Да ги оставя? Не можех да зарежа нещата така. Дали ще спечеля, или ще загубя, битката ми е тук. Какво друго мога да направя?

Гарванът се отръсква пак и едно перце се понася надолу между мъртвите клони.

— Не искай съвет от мен. Аз съм само птица. Само спомен.

Снори подсмърква, засрамен от сълзите си. Мислел е, че е прекалено пресъхнал, за да плаче. Чувства се глупаво и го боли.