Колелото на Осхайм [bg]

— Джалан! — Гласът на Кара ме прониза и лиши ръцете ми от сила. — Трябва да се успокоиш, да изпразниш ума си.

— Да изпразня ума си? Какви ги говориш, по дяволите? — Умът ми беше врящ котел, никога не съм умеел да заглуша гласовете в него; дори когато се наслаждавам на бокал вино на някой балкон след боричкане между чаршафите, мислите ми представляват бушуваща маса от това и онова, и може би и кога. — Не мога!

— Тогава се съсредоточи върху нещо друго, някакъв хубав спомен, нещо мило и свидно.

— Аз… не се сещам за нищо, да му се не види! — Въображението ми бързо изкривяваше всеки образ, изникнал в ума ми, в някакъв ужасяващ кошмар и там, сред тревите, още една бледа сянка потъмня и започна да придобива формата на ужаса в главата ми. Помислих си за Лиза де Вийр, но още щом си я представих, прелестно нашарена в ивици от светлина и сянка, коварното ми въображение започна да размишлява как Колелото би могло да ме нарани чрез нея — плътта около устата ѝ се свлече, разкривайки триъгълни зъби около лакома паст. — Трябва да се махна! Ще погубя всички ни.

Тръснах юздите на Убиец, но Снори се пресегна и ги хвана.

— Джал! — Той щракна с пръсти пред носа ми. — Не е нужно да изпразваш ума си, нито да го пълниш с нещо хубаво, трябва само да слушаш. — Снори извъртя Убиец обратно към Колелото и подкара коня си бавно напред. — Една история може да преведе човек през мрачни места. Историите имат посока. Една хубава история води мислите на човек по определен път и не им дава възможност да се отклонят; в ума ти няма място за нищо друго освен за историята, която се разгръща пред теб.