Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Колелото на Осхайм [bg]
Колелото на Осхайм [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колелото на Осхайм [bg]

Электронная книга - «Колелото на Осхайм [bg]». Краткое содержание книги:

Една пешка може да промени играта…
1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 194
Перейти на страницу:

— Мислех, че те ще се явят пред богинята. Мислех, че ще се явят пред Хел и тя ще види доброто в тях с бялото си око и няма да види лошо с черното. Те би трябвало да са в Хелгафел… — Свещената планина чакаше малките и онези, които не са убити в битка… макар че боговете знаеха, че Фрея трябва да се е борила, за да спаси децата си. Но Хел не би я разделила от Ейми и Егил… със сигурност не би я възнаградила така за доблестта ѝ, нали? Главата на Снори се върти и му се струва че самият Хел кръжи около него, така че той и гарванът са в центъра на всичко, и целият свят е съсредоточен в този един-единствен въпрос. — Защо са тук?

Снори избърсва очите си с ръка и поема дъх да повтори въпроса, но клонът вече е празен. За момент той се чуди дали птицата изобщо е била там. После кляка и вдига самотното перце от ръждивия прах. Изправя се и го пъхва в кесията си, а после продължава през мъртвата гора към далечните хълмове.

Тук небето изглежда по-близко и въпреки че си остава все така монотонно, някак си съдържа заплаха от буря. Не само то, но и целият район — сякаш е затаил дъх в очакване. Севернякът спира очи върху високото било и скърцайки със зъби, започва дългото си изкачване.

Снори се катери по грубите склонове, по скали, които му причиняват болка без друга причина, освен че ги докосва — сякаш са създадени от болка. Видения на Осемте кея изпълват ума му, докато се пресяга, хваща се, издърпва се и пак отначало. Селото му се издига над Уулиск, над кейовете, дали името му: разпръснати колиби, които той познава достатъчно добре, за да се движи между тях в непрогледна нощ, понякога кьоркютук пиян. Вижда собствения си дом, Фрея на вратата, със златна коса, сипеща се по раменете ѝ; сините ѝ очи се усмихват и в ъгълчетата им има малки бръчици; едната ѝ ръка лежи на рамото на Ейми, другата роши косата на Егил, червена между пръстите ѝ. Зад нея се появява Карл, стърчащ с цяла глава над втората си майка и рус до бяло като истинската си майка — обещава да стане висок като баща си. Даже на петнайсет е по-висок от повечето мъже.

Какъв ли би пораснал Егил от мършавото енергично хлапе, жадно да проучи всичко, което светът може да му предложи или да крие? Винаги готов за една или друга пакост. Момчето бе обожавало Снори…

— Аз го оставих да умре. — Хваща се пак за скалите. Изръмжава от усилие. Спечелени са още няколко стъпки височина. — Оставих ги всичките да умрат.

Снори вдига очи и премигва да избистри взора си. Никоя болка, която е изпитал в Ада, не може да се мери с болката, заседнала в гърдите му в деня, когато откри Ейми в снега, обезобразена от блатните духове, които Свен Скършигребло бе довел в Осемте кея. Тази болка е обвила сърцето му, расла е и го е стягала все по-здраво със смъртта на всеки от тях, неотслабваща с времето, броня срещу онова, което може да му предложи светът, а също и затвор. „Ще свърши обаче. Тук, в Хел, всичко ще свърши.“

Снори не може да каже колко време му отнема катеренето. Без ден и нощ, без храна и вода, без нищо живо толкова близо, че разстоянието до него да се измерва в такава дреболия като мили, времето тече по собствени, странни пътища. Снори не може да каже колко дълго му е отнело катеренето, но когато най-сетне стига до билото, има чувството, че някъде по пътя е остарял.

Билото открива гледка през нагънатия терен, където лабиринт от сухи долини, задънени каньони и дълбоки разломи се простира чак до тъмния хоризонт. Небето е оцапано със сенки, като че ли по него са разхвърляни бледи облачни ленти, вкопчени от долната страна на света над Хел. Всяка сенчеста линия образува някаква част от шарка, голяма спирала, която се върти прекалено бавно за окото и центърът ѝ се намира в някаква точка на мили оттук, над лабиринта.

— Виждам го. — Снори оставя за момент брадвата и вдишва дълбоко. — Идвам за теб, Фрея. — Избърсва кръвта от ръцете си. — Идвам за всички ви. — Той има цел. Фрея ще е там с децата му. Сега и целият Хел не може да го спре.

Убиец се подхлъзна на един камък и раздрусването за момент ме изтръгна от разказа на Снори. Бяхме навлезли дълбоко в земите на Колелото, може би почти толкова дълбоко, колкото при първото ни идване. Изправени камъни, всеки от тях по-висок от човешки бой, се редяха в пет близки успоредни линии, които сякаш се раздалечаваха, идейки към нас, подминаваха ни и се устремяваха напред, за да се слеят в безкрайността. Храстите растяха твърде високи, на болнави и изкривени групички. Чух да зоват името ми сред камъните… бледа дългопръста ръка се протегна иззад един от по-близките, древен и обрасъл с лишеи. Затворих очи и разказът ме увлече отново, носейки ме по различен път.

1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 194
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)