Политичестки ред и политически упадък [bg]

Приемането на индонезийския за национален език изиграва решаваща роля за формирането на идентичността на зараждащата се страна. Индонезийският е стандартизирана версия на класическия малайски, който се употребява в продължение на векове като лингва франка на търговци и туристи в границите на архипелага. Той е първият език на сравнително малка част от населението в региона, по – голямата част от което продължава да говори на явански и сундански, а образованият елит говори на холандски. Той е по – егалитарен от яванския, езика на политически доминиращата етническа група в колонията, и при него отсъства сложната система от регистри, която отразява статуса както на тези, които го говорят, така и на тези, на които се говори. Мнозина от първите млади националисти не говорят индонезийски или не го говорят добре.

Приемането на индонезийския език и популяризирането на всеобхватната мултиетническа идея за Индонезия успяват да се наложат над другите концепции за идентичност, които се разпространяват в началото на миналия век. По това време в Ява, Суматра и Сулавеси има редица регионални движения, които се разпадат с формирането на по – всеобхватни индонезийски групи. Холандците играят играта на „разделяй и владей“, и много представители на новия националистически елит признават, че образуването на възможно най – широка коалиция е от решаващо значение за постигането на независимост.

Една от най – важните фигури в подкрепа на идеята за Индонезия е първият президент на страната след обявяването на независимостта Сукарно, който през 1927 г. публикува кратка брошура, озаглавена „Национализъм, ислям и марксизъм“. В нея той разглежда трите големи интелектуални течения в този момент и заявява, че между тях няма съществени несъответствия, които биха могли да попречат на създаването на широк политически фронт срещу холандското управление. Сукарно твърди, че посланията на исляма и марксизма са сходни, доколкото и двете учения се противопоставят на лихварството. Той критикува „фанатизираните“ мюсюлмани, които се стремят към теократична държава, с основанието, че това би довело до конфликт с другите религиозни общности в Индонезия. Поради същите причини се обявява срещу догматичния марксизъм заради враждебността му към религията. Единственият политически принцип, който Сукарно не включва в своя синтез, е западният либерализъм именно защото не обуславя силната държава като интегриращ компонент за изграждането на национална идентичност или за провеждане на преразпределителни политики, които според него са необходими за постигането на „социална справедливост“.