Фурията на Първия лорд [bg]

Глава 34

Исана почти беше заспала, когато я събуди пронизителен вордски писък, какъвто никога преди не беше чувала. Преливащият вой се издигаше и спускаше толкова бързо, че приличаше на неспирно бърборене. Той премина през приглушената зелена светлина на кошера с неестествена пронизителност.

Исана седна на пода до краката на Арарис и се облегна назад на топлия и мек като възглавница кроач. Както стената, така и подът леко потънаха, образувайки ниша под тялото й. Всъщност беше доста удобно, стига човек да се абстрахира от факта, че кроачът във всеки един момент може да реши да погълне и разтвори нечия плът.

Исана отвори очи само толкова, колкото да вижда какво се случва около нея, и остана мълчалива и неподвижна.

Кралицата излезе от малката ниша, която й служеше за дом, забързаните й движения напомняха на Исана за паяк, който се втурва от убежището си, за да улови безпомощната плячка.

Тя приклекна отстрани на плитък басейн с вода — или нещо, за което Исана предположи, че е вода, в другия край на кошера. Изви устни в гримаса, оголвайки черни хитинови зъби, и изсъска яростно, втренчена в басейна.

Кралицата гледа образ, създаден от водни фурии, помисли си Исана. Което означаваше, че този басейн е не просто пълна с вода дупка. Той беше свързан по някакъв начин с водата в околността, за да могат фуриите да предават изображения и звуци тук.

Чуха се тихи стъпки и Инвидия влезе. Тя раздразнено махна с ръка към една от стените и пронизващият ушите писък спря.

— Какво се е случило?

— Моите създатели са пристигнали — тихо промърмори кралицата.

— Това е невъзможно — отговори Инвидия. — Атаката всеки момент ще започне. Не бива да се разсейвате в момента.

— Очевидно не е невъзможно — каза кралицата с лек оттенък на недоволство в гласа.

Създанието на гърдите на Инвидия потрепна. Тя затвори очи и бузите й за момент изгубиха целия си цвят.

— Предполагам, че е могъл да лети от Антилус през това време — каза Инвидия вече много по-спокойно. — Къде е той?

— В Рива — отнесено отговори кралицата. — Унищожава хранителните ни запаси.

Веждите на Инвидия литнаха нагоре. Или по-скоро това, което би трябвало да са веждите й, ако не бяха изгорени. Кожата й все още представляваше петна от изгоряла плът. Тези белези определено ще останат завинаги, помисли си Исана. Дори призовател на вода с уменията на Инвидия не можеше да ги премахне сега, дни след получаването им.

— Хранилището… имаме нужда от хранителните доставки от Рива, за да поддържаме армията.