Мозайка от убийства [bg]

Чарлс го нямаше. Точно както се очакваше, дъщеря му Лора беше започнала да ражда по-рано от определения термин и той чакаше у дома, със съпругата си. Освен това тази сутрин ми беше изпратил съобщение по електронната поща. „Надявам се, че си имала време да помислиш за разговора ни в колата. Това ще бъде страхотно за теб, а освен това съм убеден, че ще бъде страхотно и за издателството.“ Интересното е, че Андреас ми се обади по телефона точно докато го четях. Хвърлих поглед на часовника си и предположих, че сигурно се е измъкнал да говори в коридора, оставяйки учениците си заровени в основите на старогръцката граматика.

— Съжалявам за снощи — заговори тихо той. — Беше глупаво от моя страна просто да ти тръсна наведнъж всичко това. От училището ме помолиха да си помисля още веднъж и аз няма да вземам решение, преди да ми кажеш какво искаш да направиш.

— Благодаря ти.

— Освен това не мислех наистина и онова, което казах за Алан Конуей. Естествено, че книгите му имат някаква стойност. Просто защото го познавах лично…

Той не довърши изречението. Представих си как се оглежда крадешком в празния училищен коридор като ученик, който се бои, че всеки момент може да бъде заловен.

— По-късно можем да говорим за това — отвърнах аз.

— Тази вечер имам родителска среща. Не искаш ли да вечеряме заедно утре вечер?

— Много бих искала.

— Ще ти се обадя каза той и прекъсна връзката.

Съвсем неочаквано, и без да го искам наистина, аз се бях озовала на кръстопът в живота си — или по-точно казано, на Т-образно кръстовище. Можех да стана следващия директор на издателство „Клоувърлийф Букс“. Имаше автори, с които исках да работя, и идеи, които бях искала да приложа на практика, но Чарлс винаги ме беше възпирал. Както бях казала на Андреас предишната вечер, сега можех да развия издателството в посоката, която сама избера.