Мозайка от убийства [bg]

— Видяхте ли тялото? — попитах го аз.

— Не. Прочетох доклада.

Някак неохотно той отчупи едно парче от палачинката си, но не го изяде.

— На обаждането са се отзовали двама полицаи от управлението в Лейстън. Взех участие в разследването единствено защото по една случайност познавах лично господин Конуей. Освен това той беше известен човек, така че очевидно щеше да има интерес от страна на пресата.

— Клеър ли ви запозна с него?

— Мисля, че беше по-скоро обратното, госпожице Райланд. Той имаше нужда от помощ за книгите си, така че тя го запозна с мен. Но вие не отговорихте на въпроса ми. Смятате ли, че е бил убит?

— Смятам, че има такава вероятност. Да.

Видях, че се кани да ме прекъсне, затова побързах да продължа. Разказах му за липсващата глава от книгата, заради която поначало бях дошла в Съфолк. Споменах за бележника на Алан и за многобройните срещи, които си беше планирал за седмицата, след като беше намерил смъртта си. Не му казах за хората, с които бях говорила — не ми се струваше честно да ги замесвам. Но за пръв път споделих с някого какви бяха подозренията ми по отношение на писмото, в което нещо не се връзваше.

— За пръв път споменава нещо за смъртта едва на трета страница — обясних му аз. — Но той и без това е щял да умре. Бил е болен от рак. В писмото никъде не пише недвусмислено, че се кани да се самоубие.

— Не намирате ли за показателен фактът, че го е изпратил на издателя си само един ден, преди да се хвърли от онази кула?

Може да не го е изпратил той. Може някой друг да е прочел писмото и да си е дал сметка, че може да бъде разтълкувано погрешно. После е блъснал Алан от кулата и сам е изпратил писмото. Убиецът е знаел, че ще си направим погрешен извод, точно заради съвпадението във времето.

— Аз не смятам, че съм си направил някакъв погрешен извод, госпожице Райланд.

В погледа му нямаше разбиране и макар че отношението му донякъде ме подразни, странното е там, че точно в онзи момент той беше имал пълното право да се съмнява в мен. В писмото имаше още нещо, което точно аз от всички хора на света трябваше да забележа — но не го бях видяла. Представях се за редактор, но бях останала сляпа за истината — дори в този момент, когато ми беше пред очите.

— Има много хора, които не са обичали Алан… — Започнах аз.

— Има много хора, които не обичат много други хора, но не тръгват да ги убиват — прекъсна ме той.

Беше дошъл тук, за да ми каже точно това, и след като веднъж вече беше започнал, нямаше никакво намерение да спре.

— Хората като вас явно не могат да разберат, че има по-голяма вероятност да спечелиш от лотарията, отколкото да станеш жертва на убийство. Знаете ли колко убийства са извършени миналата година? Петстотин деветдесет и осем — при положение, че населението на страната е около шестдесет милиона! Дори мога да ви кажа още нещо, което сигурно ще ви се стори забавно. В някои части на страната има полицейски управления, в които се разкриват повече престъпления, отколкото са извършени. Знаете ли защо? Броят на извършените убийства толкова е паднал, че на колегите им остава време да се занимават със студени досиета за престъпления, извършени преди години.