Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Мозайка от убийства [bg]
Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мозайка от убийства [bg]

Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:

Антъни Хоровиц е един от най-популярните съвременни британски автори, радващ се на огромен успех и като сценарист, драматург и журналист. Той получава правото да заговори с гласа на Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения на Шерлок Холмс. Хоровиц е сценарист на един от най-обичаните криминални сериали, „Убийства в Мидсъмър“, на „Войната на Фойл“ и много други. „Мозайка от убийства“ е определена за „Най-добра книга на 2017 г.“ от „Уошингтън Поуст“, „Ескуайър“, „Амазон“ и Националното радио на САЩ. През 2014 година Антъни Хоровиц получава ОРДЕНА НА БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ за заслуги към литературата.
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
1 ... 161 162 163 164 165 166 167 168 169 ... 205
Перейти на страницу:

А след това се заех да ги сравня.

Откъс от „Нощен зов“ на Алан Конуей

ГЛАВА 26: ФИНАЛНИ АПЛОДИСМЕНТИ

Всичко свърши там, където беше започнало — в театралната зала на училището „Фоли Парк“. Джеймс Фрейзър се огледа с усещането за неизбежност. Беше се отказал от актьорската си кариера, за да стане помощник на Атикус Тип, и още първото му разследване го беше довело тук. Театралната зала му се стори още по-окаяна от първия път, когато я беше видял — декорите бяха свалени от сцената, а повечето седалки бяха струпани до стените. Завесите от червено кадифе бяха прибрани. Сега, когато не скриваха нищо, а зад тях всеки момент нямаше да започне представление, изглеждаха протъркани и износени, безжизнено увиснали на телените си куки. Самата сцена приличаше на уста, раззината в прозявка — като иронично отражение на многобройните млади зрители, които бяха седели срещу нея, принудени да изтърпят „Агамемнон“, „Антигона“ и другите постановки на своя директор. Е, Елиът Туид никога повече нямаше да се качи на сцената. Беше намерил смъртта си точно в тази зала — пронизан с нож отстрани в шията. Фрейзър все още не беше свикнал с убийствата, а една мисъл го смразяваше повече от всички останали: какъв трябваше да бъде един човек, за да извърши убийство в зала, пълна с деца? Вечерта, когато тук се играеше училищната пиеса, в мрака на залата заедно бяха седели общо триста души: малки момчета и техните родители. И те щяха да помнят тази вечер до края на живота си.

Театърът беше подходящо място за целта на Тип. Беше подредил останалите седалки в два реда, обърнати срещу него. Беше застанал пред сцената, подпрян на бастуна си от палисандрово дърво, но със същата лекота можеше да бъде и на самата сцена. Това беше неговото изпълнение — кулминационната точка на един драматичен сюжет, който беше започнал три седмици по-рано, с посещението на един изплашен човек в апартамента му на „Танър Корт“. Прожекторите може и да не бяха запалени, но въпреки това погледите на всички присъстващи бяха приковани в него. Хората, които беше помолил да дойдат тук, бяха заподозрени — но освен това бяха и неговата публика. Старши инспектор Риджуей стоеше до него, но беше ясно, че му е отредена само поддържаща роля.

Фрейзър огледа учителите и служителите на училището. Ленард Грейвни беше пристигнал пръв и беше заел мястото си на първия ред, а патерицата му беше подпряна накриво на облегалката на седалката му. Чуканчето на единия му крак стърчеше пред него, сякаш нарочно пречеше на всички останали да минат оттам. Учителят по история, Денис Кокър, беше седнал до него, но Фрейзър забеляза, че нито един от двамата не проговори на другия. И двамата бяха замесени в последното, съдбовно изпълнение на пиесата „Нощен зов“, по време на което беше извършено убийството — Грейвни беше авторът на пиесата, а Кокър я беше режисирал. Главната роля беше изпълнена от Себастиан Флийт. Той беше едва двадесет и една годишен — най-младият учител във „Фоли Парк“ — и беше влязъл с нехайна крачка, намигайки на фелдшерката на училището, която беше извърнала глава и се беше престорила, че не го забелязва. Лидия Гуиндрет седеше на задния ред, изпъната като бастун, с ръце в скута, а бялата й колосана шапчица стоеше като фиксирана с лепило на главата й. Фрейзър продължаваше да смята, че тя беше замесена в убийството на Елиът Туид. Несъмнено имаше мотив да го извърши — той се беше отнесъл ужасно с нея — а медицинското й образование би й помогнало да забие ножа точно там, където трябва. Дали тя не беше притичала между публиката през онази нощ, за да си отмъсти за унижението, което беше понесла от директора? Докато седеше и очакваше Тип да започне, очите й не издаваха нищо.

Влязоха и още трима учители — Харолд Трент, Елизабет Коли и Дъглас Уай. Накрая пристигна и градинарят на училището, Гари, заровил ръце дълбоко в джобовете си, с намръщено лице. Беше ясно, че нямаше никаква представа защо са го повикали.

— Въпросът, който трябва да си зададем, не е защо е бил убит Елиът Туид. Като директор на училището „Фоли Парк“, той е бил човек, за когото може да се каже, че е имал повече врагове от обичайното. Учениците са се бояли от него. Той ги е биел — безмилостно, при най-малкия повод за това. И дори не се е опитвал да прикрие факта, че болката, понасяна от тях, му е доставяла удоволствие. Съпругата му е искала да се разведе с него. Учителите, които са били в несъгласие помежду си по толкова много различни въпроси, са били обединени от неприязънта си към него. Но…

1 ... 161 162 163 164 165 166 167 168 169 ... 205
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)