Мозайка от убийства [bg]

— Наистина е така, господин Флийт. И все пак, когато се запознахме, аз отбелязах, че вие сте необичайно висококвалифициран за учител по английски в начално училище в дълбоката провинция. Завършил сте Оксфордския университет, като отличник на випуска. Младостта и талантът също са на ваша страна. Защо сте решили да се загробите точно тук?

— Отговорих ви още когато се запознахме. Пиша роман!

— Романът е важен за вас. Но вие сте прекъснали работата си по него, за да напишете тази пиеса.

— Защото ме помолиха. По традиция всяка година някой от учителите пише пиеса, която се поставя от учителския състав. Така е в това училище.

— Кой по-точно ви помоли за това?

Флийт се поколеба, сякаш не му се искаше да отговаря на този въпрос.

— Господин Грейвни — каза той.

Тип кимна и Фрейзър разбра, че въпросът му е бил зададен формално. Той беше знаел отговора през цялото време.

— Вие сте посветили пиесата „Нощен зов“ на баща си — продължи той. — Казахте ми, че е починал съвсем наскоро.

— Преди една година.

— Но ми се стори необичайно, че когато ви посетих във вашата стая, в нея нямаше нито една негова снимка, направена наскоро. В деня, в който сте постъпил в Оксфордския университет, ви е придружавала вашата майка. Баща ви не е бил там. Не е присъствал и на дипломирането ви.

— Беше болен.

— Вече не е бил между живите, господин Флийт. Наистина ли смятате, че ми беше толкова трудно да открия в архивите на въоръжените сили информация за съществуването на сержант Майкъл Флийт, на служба в 60-ти полеви артилерийски полк, който е загинал на 21 ноември 1941 година? Наистина ли ще се престорите, че нямате връзка с него и вашето постъпване на работа точно в това училище е било съвпадение? Двамата с господин Грейвни сте се запознали в артилерийския военен клуб в Лондон. Той ви е поканил във „Фоли Парк“. И двамата сте имали сериозна причина да ненавиждате Едуард Мористън. И причината е била една и съща.

Нито Флийт, нито Грейвни отговориха нещо на това, така че мълчанието беше нарушено от фелдшерката.

— Искате да кажете, че са го извършили заедно? — настоя да узнае тя.

— Искам да кажа, че заедно са написали, организирали и измислили пиесата „Нощен зов“ с нарочната цел да извършат убийство. Заедно са решили да си отмъстят за онова, което се е случило при Сити Резег. Според мен господин Грейвни е измислил как да го направят, а господин Флийт го е извършил на практика.

— Говорите глупости — просъска Флийт. — Аз дори бях на сцената, когато онзи човек премина между публиката. Всички ме виждаха с очите си.

— Не. Всичко е било подготвено по такъв начин, че да изглежда така, но в действителност вие не сте били там.

Тип се изправи, подпирайки се на бастуна си, и продължи:

— Духът на войника се появява в дъното на сцената. Там е тъмно. Носи се дим. Той е облечен с униформа на войник от Първата световна война. Има мустаци, същите като на господин Грейвни. Лицето му е изпръскано с кръв. Главата му е омотана с превръзка. Има съвсем малко реплики — нарочно е измислено така. Авторът разполага с властта да направи така, че всичко да работи в негова полза. Духът на войника извиква една-единствена дума: „Агнес!“ Не е трудно някой друг да уподоби гласа му, променен от въздействието на отровния газ. Но човекът на сцената всъщност не е господин Флийт.