Мозайка от убийства [bg]

— Господин Грейвни, режисьорът на пиесата, очаква своя ред зад кулисите — и точно както сте планирали, двамата сменяте местата си за тази кратка сцена. Господин Грейвни облича униформения тренчкот.

Слага си превръзката и грима, който имитира кръвта. После бавно излиза на сцената. Фактът, че накуцва, няма как да бъде забелязан, докато изминава такова кратко разстояние — а освен това той играе ролята на ранен войник. В същото време господин Флийт вече е свалил фалшивите си мустаци, които е носил за ролята. Той си слага шапката и якето — които по-късно ще открием на дъното на кладенеца. Преминава тичешком през театралната зала и спира само за да прониже мъжа, който седи на място Е23. Откъде може да знае, че броени мигове преди началото на постановката, господин Туид и господин Мористън са разменили местата си, така че ще загине невинен човек?

Всичко става много бързо. Господин Флийт избягва през главния вход на театралната зала, захвърля шапката и якето и продължава тичешком към служебния вход, който води зад кулисите — точно навреме, за да смени господин Грейвни, който току-що е излязъл от сцената. По това време публиката вече е избухнала в аплодисменти. Очите на всички са приковани в мъртвеца на сцената. Никой не обръща внимание на онова, което се случва зад кулисите. Разбира се, двамата остават ужасени, когато разбират какво е станало. Тяхна жертва е станал съвсем невинният господин Туид. Но тези двама убийци са хладнокръвни и коварни. Те успяват да изфабрикуват история, която подсказва, че господин Мористън се е занимавал с изнудване, и два дни по-късно го отравят с бучиниш, който са откраднали от същия кабинет по биология, откъдето са се сдобили и със скалпела. Хитро, нали? Вината пада върху госпожица Колн, учителката по биология, и този път истинският им мотив остава в пълна тайна…“