Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Просто не разбирам. Всички тези убийства по сериалите — човек би предположил, че хората ще си намерят нещо по-интересно, с което да се забавляват. Всяка вечер. По всеки проклет канал. Хората явно са развили някаква мания. А онова, което ме дразни най-много от всичко, е как убийствата по сериалите нямат нищо общо с действителните. Аз съм виждал жертви на убийства. Разследвал съм убийства. Вече работех тук, когато Стив Райт убиваше проститутки. „Изкормвачът от Ипсуич“ — така го наричаха. Хората не планират подобни неща. Не се промъкват в домовете на жертвите си, за да ги блъснат от покрива, и след това не изпращат писма, като се надяват да бъдат разтълкувани погрешно, както се изразихте. Не си слагат перуки и не се дегизират, както правят в историите на Агата Кристи. Всички убийства, с които съм се занимавал, бяха дело на извършители, които са били луди, ядосани или пияни. А понякога и трите едновременно. И бяха ужасни. Отвратителни. Изобщо не приличат на онези, в които някакъв актьор лежи по гръб, а по гърлото му има малко червена боя. Когато видиш човек, в когото е забит нож, от това ти се повръща. Буквално ти се повръща.
Знаете ли защо се убиват хората помежду си? Правят го, защото не са в ред. Има само три възможни мотива. Секс, гняв и пари. Можеш да убиеш някого на улицата. Да забиеш нож в него и да му вземеш парите. Да се скараш с него, да строшиш бутилка и да му прережеш гърлото с нея. Или да го убиеш, защото не си в ред и това ти харесва. Всички убийци, с които съм се срещал, са били тъпи като задници. Това не са интелигентни хора. Не са заможни, привилегировани хора с вкус към живота. Тъпи като задници. И знаете ли как ги хващаме? Не им задаваме хитри въпроси, за да открием, че нямат алиби, защото в действителност не са били там, където твърдят, че са били. Хващаме ги, защото ги е записала някоя камера. И в половината случаи те оставят ДНК по цялото местопрестъпление. Или си признават. Може би някой ден трябва да публикувате някоя книга, в която пише истината за това, но според мен никой няма да иска да я прочете.
Ще ви кажа какво най-много ме дразнеше в Алан Конуей. Аз му помогнах — не че той някога направи нещо, за да ми благодари. Но това е друга история. Не. Първо на първо, истината изобщо не го интересуваше. Защо всички полицейски инспектори в неговите книги са такива шибани тъпаци? Знаете ли, че един от героите му дори е вдъхновен от мен? Реймънд Чъб. Това съм аз. Да, той не е чернокож. Нямаше да посмее да стигне дотам. Но фамилията му, „Чъб“ — знаеш ли какво е това? Така се нарича една компания, която произвежда ключалки — като моята фамилия, „Лок“. Схващаш ли? И всички онези неща, които е написал за жена му в „Няма покой за нечестивите“? Това е написано за моята жена. Бях толкова глупав, че му разказах всичко това — а той го написа в книгата си, без да ме пита.
Значи затова беше толкова ядосан. Начинът, по който говореше Лок, ми показваше, че той изобщо не се интересува от моя случай и няма никакво намерение да ми помогне. Едва ли не можех да го включа в моя списък на заподозрените.
— Обществеността няма никаква представа за действителната работа, която върши полицията в тази страна. И това е благодарение на хора като Алан Конуей и на хора като вас — каза той в заключение. — Надявам се да не ми се обидите, но ми се струва донякъде жалко, като гледам как полагате такива усилия да изкарате някаква мистерия от нещо, което в действителност е класически случай на самоубийство. Той е имал мотив да го направи. Бил е болен. Оставил е писмо. Току-що е бил скъсал с приятеля си. Бил е самотен. Затова е решил да го направи и е скочил. Ако имате нужда от съвет, моят съвет е да се приберете в Лондон и да забравите за цялата история. Благодаря за чая.
Беше изпил чая си, така че стана и си тръгна. Палачинката му остана в чинията, разкъсана на парчета.
Крауч Енд
Андреас ме чакаше у дома, когато се прибрах. Разбрах го в момента, в който отворих вратата, защото долових уханието откъм кухнята. Андреас е фантастичен готвач. Готви по много мъжки начин, като дрънчи с тиганите и мята съставките в тях, без да ги мери — всичко се прави на скорост, на максимална температура, с чаша червено вино в ръка. Никога не съм го виждала да отваря готварска книга. Масата беше подредена за двама, със свещи и цветя, които изглеждаха като откъснати от някоя градина, а не купени от магазина. Когато ме видя, той широко се усмихна, прегърна ме и каза: