![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Вече не бях гладна. Протегнах се да си запаля една цигара.
— Има едно нещо, което не съм ти казала — започнах аз. — Чарлс ме помоли да поема управлението на издателството.
Очите му се разшириха, когато чу думите ми.
— А ти искаш ли?
— Най-малкото трябва да го обмисля, Андреас. Това е фантастична възможност. Ще мога да поведа издателство „Клоувърлийф“ в посоката, която искам аз.
— Ти не каза ли, че с „Клоувърлийф“ е свършено?
— Никога не съм казвала това.
Изглеждаше ми разочарован, така че добавих:
— А ти на това ли се надяваше?
— Може ли да бъда искрен с теб, Сюзан? Когато Алан умря, наистина си помислих, че това ще бъде краят на вашето издателство. Реших, че ще го затворите и ти ще можеш да продължиш с живота си, и хотелът ще бъде решението и за двама ни.
— Не е така. Следващите няколко години може би ще бъдат трудни, но издателство „Клоувърлийф“ няма да изчезне просто така. Ще привлека нови автори…
— Наистина ли искаш да откриеш новия Атикус Тип?
Андреас го каза с такова презрение, че аз изненадано замълчах.
— Мислех си, че харесваш книгите за него — казах след това.
Той протегна ръка и взе цигарата ми, за да си дръпне няколко пъти от нея, а после ми я върна. Двамата го правехме несъзнателно, дори когато бяхме скарани.
— Тези книги никога не са ми харесвали — каза той. — Четях ги, защото ти работеше по тях, а аз очевидно се интересувам от теб и от работата ти. Но според мен книгите бяха истински боклуци.
Останах потресена от чутото. Не знаех какво да му отговоря.
— Тези книги се продаваха много добре.
— Цигарите също се продават много добре. И тоалетната хартия. Но това не означава, че струват нещо.
— Не можеш да говориш така!
— Защо не? Алан Конуей ви се присмиваше, Сюзан. Присмиваше се на всички. Аз разбирам от литература. Все пак преподавам Омир, за Бога. И Есхил. Той знаеше какво представляват тези книги — през цялото време, докато ги пишеше. Те са зле написани боклуци!
— Не съм съгласна. Написани са много добре. Харесват ги милиони хора.
— Но не струват нищо! Осемдесет хиляди думи, само за да се докаже, че убиецът е икономът на имението?
— Държиш се снобски.
— А ти защитаваш нещо, за което винаги си знаела, че няма никаква стойност.
Не бях разбрала кога дискусията се беше превърнал в такъв яростен спор. Масата изглеждаше толкова хубаво, със свещите и цветята. Храната беше толкова вкусна. Но ние двамата се бяхме хванали за гушите.
— Ако не те познавах толкова добре, щях да си помисля, че му завиждаш — оплаках се аз. — Ти го познаваш отпреди мен. И двамата сте били учители. Но той е пробил, а…
— За едно си права, Сюзан. Аз наистина го познавах отпреди теб — и не го харесвах.
— Защо не?
— Няма да ти кажа. Това вече е минало и не искам да те тревожа.
— Аз вече съм разтревожена.
— Съжалявам. Просто исках да ти кажа истината. Колкото до парите, които е изкарал, ти си права и за това. Той не ги заслужаваше — нито едно пени от тях — и през цялото време, откакто се запознахме, се дразнех, че трябва да му се кланяш. Казвам ти, Сюзан. Той не те заслужаваше.
— Аз му бях редактор. Нищо повече. И аз не го харесвах!
Принудих се да замълча. Не ми харесваше посоката, в която тръгваше този разговор.
— Защо не ми каза всичко това по-рано?
— Защото не беше важно. Но сега е. Предлагам ти да се оженим!
Е, определено го правиш по доста странен начин.
Андреас остана да спи при мен, но онази близост, на която се бяхме наслаждавали на първата вечер, след като се прибра От Крит, я нямаше. Той направо заспа, а на сутринта излезе много рано, без да закуси. Свещите бяха изгорели докрай. Опаковах останалото агнешко в алуминиево фолио и го прибрах в хладилника. После отидох на работа.
Издателство „Клоувърлийф Букс“
Винаги съм обичала понеделниците. В четвъртък и петък има нещо, което ме кара да се напрягам, но винаги се чувствам комфортно при вида на купчината, която ме очаква на бюрото ми в първия работен ден от седмицата: неотворените писма, непрочетените коректури, самозалепващите листчета с бележки, оставени от колегите ми в маркетинговия отдел, връзките с обществеността и правата за чужбина. Избрах тази стая за свой кабинет, защото е в дъното на сградата. Вътре е тихо и уютно, сгушена е под стрехите. В тази стая в действителност би трябвало да припуква камина на въглища — и сигурно наистина е било така, преди някой вандал от началото на века да я зазида. Преди Джемайма да напусне работата си като секретарка на Чарлс, тя работеше и за мен, а освен това винаги мога да се обърна към Тес, която работи на рецепцията и е готова да направи всичко за мен. Когато пристигнах на работа в понеделник сутринта, тя ми направи чай и ми предаде за обажданията по телефона: нямаше нищо спешно. Бяха ме поканили да участвам в журито на женската награда за литература. Детската писателка, с която работех, трябваше да бъде успокоена, че всичко е наред. От печатницата докладваха за проблеми с отпечатването на една обложка (за която им бях казала, че няма как да се получи както трябва).