Мозайка от убийства [bg]

Хвърли поглед към мен, преди да добави:

— Точно както ти казах, че ще направя.

— Каза ми, че го обмисляш.

— Янис настоя да взема решение. Собствениците на хотела не са готови да чакат още много дълго, а финансирането е осигурено. Успяхме да вземем банков кредит, а освен това може би ще има и различни субсидии по европейски програми. Готови сме, Сюзан. Следващото лято „Полидорос“ ще бъде отворен за посетители.

— „Полидорос“? Така ли се казва?

— Да.

— Хубаво име.

Трябва да си призная, че не бях съвсем подготвена за това. Андреас общо взето ми беше предложил да се оженим, но аз предполагах, че ще ми даде малко време да взема решение. А сега ми се струваше, че ме е изправил пред свършен факт. Трябваше само да извадя самолетния билет и престилката и бяхме готови да потегляме. Беше си донесъл айпада и го побутна към мен през масата, докато се хранехме, за да ми покаже снимки. Хотел „Полидорос“ наистина изглеждаше очарователно. Имаше дълга веранда, застлана с каменни плочки с неправилна форма, входна арка със сламен покрив и дървени маси в ярки цветове, всичко това на фона на ослепителното море. Самата сграда на хотела беше с белосани стени и боядисани в синьо капаци на прозорците, а вътре, на сянка, едва се различаваше бар със старомодна машина за еспресо. Стаите бяха семпли, но изглеждаха чисти и уютни. Не ми беше трудно да си представя какви хора ще искат да отседнат там: гости, а не туристи.

— Как ти се струва? — попита ме той.

— Изглежда чудесно.

— Правя го и заради двама ни, Сюзан.

— Но какво ще стане с „двама ни“, ако не искам да дойда? — попитах го аз.

Затворих айпада му. Вече не исках да гледам снимките.

— Не можа ли да изчакаш още малко, преди да го направиш?

— Трябваше да взема решение — за хотела — и точно това направих. Не искам да остана учител през целия си живот, а колкото до нас двамата… това ли е най-доброто, на което сме способни?

Той остави ножа и вилицата си. Направи ми впечатление колко акуратно ги подреди от двете страни на чинията си.

— Почти през цялото време не се виждаме — продължи той. — Понякога минават седмици, без да се видим. Ти ми каза съвсем ясно, че не искаш да се нанеса при теб, а…

Когато чух това, настръхнах.

— Не е вярно. Ти си добре дошъл тук, но през повечето време си на работа в училището. Мислех си, че предпочиташ така.

— Просто искам да кажа, че можем да бъдем повече заедно. Можем да го направим. Знам, че искам много от теб, но няма как да разбереш какво е, преди да опиташ. Ти дори не си идвала на остров Крит! Ела за няколко седмици през пролетта. Виж дали ще ти хареса.

Не отговорих нищо, така че той продължи:

— Аз съм на петдесет години. Ако не предприема нещо сега, никога няма да го направя.

— Янис не може ли да се справи без теб?

— Аз те обичам, Сюзан, и искам да бъдеш с мен. Обещавам ти, че ако не си щастлива там, ще можем да се върнем заедно. Веднъж вече направих тази грешка. Няма да я допусна за втори път. Ако не ни потръгне там, пак ще си намеря работа като учител.