![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Погледът на Тип обходи събраните хора пред него, преди той да продължи:
— Трябва да си зададем един друг въпрос. И аз го повтарям още от самото начало. Защо е бил убит точно по този начин, пред толкова много хора? Убиецът сякаш изниква от нищото и минава тичешком през цялата сграда, като спира само да нанесе своя удар със скалпела, взет от кабинета по биология. Действително, в залата е тъмно и очите на публиката са приковани в сцената. Това е най-драматичният момент в пиесата. На сцената има мъгла и проблясваща светлина, а от сенките изниква духът на ранения войник, представен от господин Грейвни. И все пак това носи огромен риск. Някой със сигурност трябва да е забелязал откъде е дошъл убиецът или накъде е избягал. А в едно начално училище като „Фоли Парк“ са налице многобройни по-прости възможности за убийство. Тук всичко се развива съгласно учебното разписание. Във всеки един момент се знае къде ще бъде всеки един човек. Колко удобно за един убиец, който може да планира действията си с увереността, че жертвата му ще бъде сама, така че ще остане незабелязан от всички останали.
И действително мракът в салона и бързината, с която е извършено престъплението, довеждат до катастрофа! Инспектор Риджуей беше убеден, че заместник-директорът, господин Мористън, който е седял до господин Туид онази вечер, сигурно е станал свидетел на нещо и е бил убит впоследствие точно заради това, така че да не разкрие истината. Може би обяснението е свързано с изнудване. Фактът, че в шкафчето му беше открита значителна сума, несъмнено подсказва това. Но ние вече знаем, че двамата са сменили местата си непосредствено преди да започне постановката. Господин Туид е бил с няколко инча по-нисък от господин Мористън, а пред него е седяла дама с шапка, която не му е позволявала да вижда сцената. В действителност набелязаната жертва на убийството е бил господин Мористън. Смъртта на господин Туид е била нещастна случайност.
Но това е необяснимо, защото господин Мористън е бил много популярна личност. Той неведнъж е защитавал госпожица Гуиндрет. И именно той е назначил на работа господин Гари, въпреки че е бил съвсем наясно с криминалното му досие. Освен това е успял да предотврати самоубийството на едно дете. В това училище е трудно да се намери човек, който да каже нещо лошо за Джон Мористън — трудно, но не и невъзможно. Имаше едно изключение, разбира се.
Тип се обърна към учителя по математика, но нямаше нужда да го назовава по име. Всички в залата знаеха за кого говори.
— Нали не твърдите, че аз съм го убил? — разсмя се Ленард Грейвни.
Смехът му прозвуча като лай. Усмивката не слизаше от лицето му.
— Разбира се, че е невъзможно убийството да е ваше дело, господин Грейвни. Вие сте инвалид, след като сте изгубили единия си крак на фронта…
— Където се сражавах с вашите хора!
— И сега носите протеза. Няма как да сте прекосили тази зала тичешком. Това е болезнено ясно. Но трябва да се съгласите, че отношенията ви са били доста враждебни.
— Той беше страхливец и лъжец.
— Той е бил ваш командир на африканския фронт през 1941 година. И двамата сте участвали в сражението при Сиди Резег, след което сте останали сакат.
— Това не беше всичко, господин Тип. Бях на легло в болницата, в непрестанни болки, в продължение на цели шест месеца. А освен крака си изгубих и мнозина от своите другари — и всички те бяха по-достойни мъже, отколкото проклетият майор Мористън някога можеше да се надява да бъде. Аз вече ви разказах всичко това. Той ни издаде погрешни нареждания. Заповяда ни да отидем в онзи ад, а след това ни изостави. Докато нас ни разкъсваха, от него нямаше и следа.
— Бил е изправен пред военен съд.
— Срещу него беше проведено само разследване, при това след края на войната — изсъска подигравателно Грейвни. — Майор Мористън каза в показанията си, че ние сме действали по собствена инициатива, той бил направил всичко по силите си, за да ни върне невредими на сигурно място. Беше неговата дума срещу моята. Доста удобно, нали? Защото всички останали свидетели бяха разкъсани на парчета.
— За вас сигурно е било голям шок, когато сте попаднали на него в това училище.
— Беше отвратително. А всички останали бяха точно като вас. Смятаха го за най-великия човек на света. Герой от войната, бащинска фигура, най-добрият приятел на всички. Аз бях единственият, който знаеше истината за него — и бях готов да го убия. Няма да отричам това. Не смятайте, че не съм се изкушавал да го направя.
— Защо останахте в това училище?