История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
През нощта на 7 ноември Ромел се изтегля от Марса Матрух към Сиди Барани и там прави нов опит за кратък отпор, докато транспортните му колони се промъкват през теснината при границата през проходите в стръмнинатапри Солум и Халфая, които са подложени на тежки бомбардировки от бри-танската авиация. За известно време по крайбрежния път стават огромни зад-ръствания и опашката се точи в продължение на 40 км, но благодарение на добре организираното движение на следващата нощ повечето части успяват да преминат въпреки британските бомбардировки. Така на 9 ноември, макар около 1000 превозни средства все още да не са били преминали теснината, Ромел нарежда на своя ариергард да се оттегли от границата, Междувременно Монтгомъри организира специална част за преследване, състояща се от 7-а танкова и от новозеландската дивизия, а другите две танкови дивизии са спрени, за да не изчерпат горивото си, което може да провокира Ромел да извърши контраатака. Това дълго преследване започва на 8 ноември, обаче новозеландците успяват да стигнат границата едва на 11 ноември и въпреки че двете танкови бригади на 7-а танкова дивизия, които напредват през пустинята южно от крайбрежния път, успяват да го пресекат предишния следобед, те замалко пропускат ариергарда на врага, когато на 11 ноември той минава през Капуцо.
Макар че Ромел успява да се измъкне от захвата на Монтгомъри, като успешно избягва всеки следващ опит да бъде отрязан пътят му за отстъпление, той е твърде слаб, за да се установи на нова отбранителна позиция по протежение на границата или по-назад в Киренайка. В момента боевата му мощ се състои от около 5000 германци и 2500 италианци с 11 германски и 10 италиански танка, 35 германски противотанкови оръдия, 65 германски полеви оръдия и няколко италиански оръдия. Въпреки че успяват да се измъкнат общо близо 15 000 германски бойци, две трети от тях са загубили цялото си въоръжение, а от спасилите се италианци повечето изоставят оръжието си. Освен че избива няколко хиляди души, 8-а армия пленява около 10 000 германци и над 20 000 италианци — включително административния персонал — заедно с около 450 танка и над 1000 оръдия. Това е голяма компенсация за собствената й загуба от 13 500 души, както и за разочарованието от това, че Ромел се е измъкнал, за да „продължи да се бие отново някой ден“.
След кратко спиране, за да изчака снабдителните конвои, британското на-стъпление е възобновено. Обаче то е по-скоро следване на противника, от-колкото преследване, защото предишните контраудари на Ромел са оставили толкова дълбоко впечатление, че напредването се извършва много предпаз-ливо, и то по крайбрежието, вместо направо да бъде пресечена през пустинята дъгата при Бенгази. Първите танкове достигат Мерса Брега едва на 26 ноември, повече от две седмици след като са пресекли източната граница на Киренайка и много след като Ромел е успял да намери отново подслон в тази тясна позиция. Единствената сериозна неприятност и опасност за силите му по време на отстъплението през Киренайка идват от недостига на гориво. При Мерса Брега той е подкрепен от новопристигналата италианска танкова дивизия „Чентауро“ и части от 3 италиански пехотни дивизии, въпреки че те не са моторизирани и повече усложняват положението, вместо да окажат помощ.
Настъпва нова двуседмична пауза, докато британците получат получат подкрепления и запаси за нападение срещу позициите при Мерса Брега. Монтгомъри отново изготвя план „за унищожаване на врага на отбранителните му позиции“, който предвижда Ромел да бъде прикован с мощна фронтална атака, като същевременно друга силна част бъде изпратена да извърши широка обходна маневра, за да блокира пътя му за отстъпление. Фронталната атака трябва да започне на 14 декември, като бъде предшествана от мощни нападения през нощта на 11 срещу 12 декември, които да отвлекат вниманието на про-тивника от обходната маневра по фланга, която започва по това време от пустинята. Но през нощта на 12 декември Ромел се измъква и проваля бри-танския план. С бърз скок той отстъпва назад до Буерат, на 400 км от Мерса Брега и на двойно по-голямо разстояние от новата предна база на 8-а армия при Бенгази.
В края на годината Ромел все още държи позицията при Буерат, тъй като този път паузата продължава цял месец, нужен за придвижване и подготовка, преди Монтгомъри да възобнови атаката си. Независимо от всичко това вече е съвсем ясно, че във войната в Африка е настъпил решителен обрат. Армията на Ромел вече не може да възстанови силите си дотолкова, че да може да се противопостави успешно на възможностите на 8-а армия, а тилът му и евентуалните позиции, на които би могъл да отстъпи, са заплашени от на-стъплението на англо-американската 1-ва армия на изток от Алжир в Тунис. Обаче скоро илюзиите на Хитлер отново възкръсват, а Мусолини упорито ги подхранва, тъй като не може да гледа как африканската империя на Италия се срутва пред очите му. Истината е, че тези илюзии са най-големи точно тогава когато не е сигурно дали Ромел ще успее да се измъкне от преследвачите си и да спаси останките от разбитата си армия. След като успява да стигне Мерса Брега, той получава заповеди да задържи тази позиция „на всяка цена“ и да попречи на британците да проникнат в Триполитания. В подкрепа на това нереалистично искане той отново преминава на подчинение на маршал Бастико както преди настъплението в Египет. Когато на 22 ноември се вижда с Бастико, Ромел направо му заявява, че заповедта „да се съпротивява докрай“ на тази граница в пустинята означава сигурно унищожение на остатъците от войската му. „Ние или ще загубим позицията четири дни по-рано и ще спасим армията, или четири дни по-късно ще загубим и армията, и позицията“.