![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Дуер кимна и Хари видя, че двамата многозначително се споглеждат.
„Я чакай малко — помисли си шимът. — Щом Дуер и Рети са преждевремци от някакъв забранен за колонизиране свят, но познават този хуун, това трябва да означава…“
Той забрави мисълта си, когато Алвин отвърна на някаква реплика на Дуер с радостна умбла, странно напомняща на смях.
— Значи най-после си спипал в крачка стария Калнокрак.
Младият човек повдигна вече неподвижната торба.
— Да. И няма да излезе оттук, докато не получа отговор на някои въпроси.
Алвин отново се засмя — с което накара Туафу-ануф да потръпне от видимо смущение. Но дъщерята на бюрократа изглежда обожаваше този звук. Отново проявявайки нетипичен за хуун ентусиазъм, тя се представи като Дор-хинуф и изненада двамата земянити, като им предложи да се ръкуват.
— Алвин още от пристигането си не престава да ни разказва за вашия прекрасен свят Шангри-ла4 — обърна се към Дуер тя. — Където толкова много раси живеели в мир и хууните се били научили да управляват платноходи!
Заразното й вълнение изглеждаше също толкова странно, колкото и внезапният образ, който Хари си представи — хууни, гордо плаващи по моретата.
„Шангри-ла? — отбеляза той. — Разбира се, че е скрил истинското име на преждевремската планета. Но защо е използвал точно това име? От стара земянитска книга?
А и как е възможно хуун да се казва Алвин?“
Ако се съдеше по раздвижването зад тях, еретичното сборище на скианото най-после започваше да се разотива. Шимът обърна внимание на другите.
— За пръв път съм съгласен с Киуей. Трябва да намерим някое спокойно място, където да продължим разговора, преди да дойде време да се връщам в службата си. Но първо искам да вземем Рети…
Той млъкна, усетил, че нещо се променя. През подметките на обувките си Хари почувства поредната вълна от трусове, които от няколко ядури връхлитаха Каззкарк. Само че този път ритъмът като че ли се беше променил и ставаше все по-мощен.
Другите също го усетиха. Хууните се разкрачиха и от торбата, в която Дуер държеше титлалския си пленник, се разнесе тихо хленчене. Платформата заплашително се разтресе и от каменния таван се посипа прах.
„Положението се влошава“, помисли си Хари.
Когато на недалечната стена се появи пукнатина, той се поправи: „Става напечено. Адски напечено“.
Каа
— Събуди се, пилот! Ела бързо, трябваш ни!
Като риба, закачена на рибарска кукичка и издърпана от морето от жестока корда, Каа усети силно дръпване, когато думите проникнаха в съня му и пръснаха звуковия образ на Пипоу.
Тя плуваше до него. Или по-скоро отразяваните от стените на каютата му екоти и сонарни сенки се бяха слели в нейната изящна фигура, която весело се извиваше толкова наблизо, че сякаш можеше да я докосне. Нежното море на Джиджо галеше телата им и те се носеха напред, голи и волни.
Делфините спят само с едното си мозъчно полукълбо. Но този епизод имаше силата на Делфийския сън — обгръщаше го в присъствието на любимата му и на планетата, на която се бяха надявали заедно да прекарат живота си.
Когато се намеси пронизителният глас и разби блажената му илюзия, Каа отново изпита загубата на Пипоу и се озова в жестокия метален затвор на мегапарсеци от нея.
Ядосан, той удари с перки по леглото на ходещото си устройство. Замъгленото му от съня дясно око най-после се фокусира, за да види странната фигура на Хък, същество, чиято физическа форма напомняше на невероятна комбинация от органични и механични части. Младият г'кек се търкаляше на двете си пружиниращи колела и бясно размахваше четирите си очни стълбчета, докато припряно разказваше каква е причината за ужасната му тревога.
Току-що събудилите се неоделфини бавно възприемат англическа реч, особено след потъване в Делфийския сън, но този път гневът на Каа спонтанно изригна.
— Казах никой да не ме безпокои… освен ако не е с-с-спешно!
Отчаяните думи на Хък най-после проникнаха в съзнанието му.
— Спешно е! — извика тя. — Т-току-що се събудих и открих, че Клещовръх…
— Да? — попита Каа и прати сигнал по невралния си кабел, за да включи ходещото устройство. — Какво се е случило?
Гкекът вече излизаше от малката каюта, насочил две от очните си стълбчета напред, а другите две назад към делфина.
— Ела бързо! Клещовръх умира!
Малкият червен кхюин лежеше край херметичния шлюз — ракообразна фигура с пет крака, симетрично протегнати навън като на болна морска звезда. Няколко от щипките му продължаваха да потръпват и рефлективно да щракат, но иначе не помръдваше. Когато приближи ходещото си устройство и насочи предната му камера, за да го разгледа внимателно, Каа видя следи от грозно вещество — като слуз, — процеждащо се от широката хитинова коруба.
4
Тибетската земя на вечната младост в романа „Изгубеният хоризонт“ от Джеймс Хилтън. — Б.пр.