Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Облаците отминаха. Едва тогава Сиона забеляза страданията му.

— Какво ти е? — попита тя.

Не можа да й отговори. Дъждът бе отминал, но болезнените му капки оставаха по камъните и в локвите около и под него. Всичко беше мокро.

Жената видя синия пушек, издигащ се от всяка точка, където течността докосваше тялото му.

— От водата е!

Вдясно имаше малко възвишение. С мъчителни движения той се отправи към него, изстенвайки при преминаването през всяка локвичка. Когато го достигна, установи, че е почти сухо. Силните болки поутихнаха; след малко забеляза застаналата пред него Сиона. Престорено загрижена, тя го попита:

— Защо водата те наранява?

Наранява ли? Каква неподходяща дума! Ала не можеше да не отговори на въпроса й. Беше видяла достатъчно и знаеше да търси отговор. Запъвайки се, той й обясни как реагират пясъчната твар и пясъчният червей. Спътничката му го изслуша мълчаливо и възкликна:

— Но нали отдели течност за мен!

— Подправката има предпазно действие.

— Тогава защо поемаш риска да излизаш на открито без колата си?

— Не може да си свободен в Цитаделата или върху Царската кола.

Тя се съгласи с кимване.

И отново съзря пламъчетата на бунта в очите й. Не искаше да се чувства виновна или зависима. Беше повярвала в реалността на Златната Пътека, но какво от това? За неговите многобройни жестокости нямаше прошка! Можеше да откаже да го приеме и да не му отреди място в семейството си. Та нали вече не беше човешко същество и по нищо не й приличаше. А тя знаеше тайната, с която гибелта му бе сигурна! Ако бъде залят и ограден отвсякъде с вода, ако пустинята му бъде унищожена, ако му се отнеме възможността да се измъкне от пръстена на смъртоносната агония… Нима наистина смяташе, че може да прикрие хода на мислите си само с едно обръщане встрани?