Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:

„Бог-император на Дюн“ от Франк Хърбърт е четвъртата част от най-четената фантастична поредица на нашето време. Първата част излиза през 1965 г. и веднага е отличена с наградите „Небюла“ и „Хюго“. За научната фантастика „Дюн“ е онова, което е „Властелинът на пръстените“ за фентъзи литературата. Тази изключителна поредица премахва бариерите на съзнанието и разширява неимоверно пространството и времето, за да освободи достъпа на фантазията до всички територии на необятното.
1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 202
Перейти на страницу:

Нещо се размърда около входната врата на кабинета му. Майордомът погледна натам едновременно с влизането на Сиона. Тя спря, постави едната си ръка на хълбока и каза:

— Е, татко, както виждам, отново използваш старите си трикове.

Айдахо се обърна към нея.

Монео внимателно я изгледа, търсейки следи от настъпилата промяна. Беше се изкъпала и облякла чиста униформа в черно и златисто, която носеха командирите на Говорещите с риби, но ръцете и лицето й свидетелстваха достатъчно за изпитанието в пустинята. Хлътналите бузи говореха за изтощение. Кремът съвсем неумело скриваше напуканите устни. Вените по ръцете бяха изпъкнали. Погледът на очите беше като на възрастен човек, вкусил много пъти от горчива чаша.

— Чух края на разговора ви — каза тя, свали ръката си от хълбока и направи няколко крачки навътре в стаята, преди да попита: — Татко, как се осмеляваш да говориш за добронамереност?

Айдахо бе забелязал униформата. Стисна устни, недоумявайки: Командир на Говорещите с риби? Сиона?

— Разбирам мъката ти. Някога и в мен имаше същата.

— Наистина ли?

Тя отново приближи и спря до Айдахо, продължаващ да я фиксира с очи, докато обмисляше възникналите в ума му предположения.

— Много се радвам, че те виждам жива и здрава — каза Монео.

— Удовлетворението е за теб — да ме видиш на служба при Бог-Императора — отвърна сухо тя. — Толкова дълго си чакал да имаш дете. Я ме погледни! Схващаш ли какво съм постигнала? — Бавно се обърна, за да демонстрира униформата си. — Командир на бойна група, е, вярно — с едноличен състав, но все пак командир…

Монео се постара гласът му да прозвучи хладно и официално:

— Седни.

— Предпочитам да остана права — тя погледна надолу към Айдахо: — Ой, определеният за мой другар по легло Дънкан Айдахо! Е, приятелю, не ти ли се струва забавно? Господарят Лито ми каза, че своевременно ще бъда внедрена в командния състав на Говорещите с риби. Вече имам и помощник. Нали познаваш така наречената Найла?

Айдахо потвърди с кимване.

— Наистина ли? А аз мислех, че не я познаваш — Сиона стрелна с очи баща си: — Татко, а ти?

Монео сви рамене.

— Преди малко говореше за вяра — продължи тя. — Кому вярва могъщият премиер-министър?

Айдахо също се обърна към майордома, за да види ефекта от казаното. Лицето на запитания беше като настръхнало от насила сдържано чувство. Гняв? Не, нещо друго…

— Вярвам в Бог-Императора — каза Монео. — И освен това, надявайки се, че ще мога да науча и двама ви на нещо, съобщавам още една подробност: тук съм, за да ви предам неговите желания.

— Неговите желания! — изсмя се Сиона. — Чуваш ли, Дънкан? Бог-Императора, който обикновено заповядва, сега желае.

— Кажи ни, каквото имаш да казваш — рече Айдахо. — Знаем, че възможностите ни за избор са малки.

— Винаги можете да избирате — възрази Монео.

— Не го слушай — обади се Сиона. — Пълен е с номера. От нас очакват да се гушнем и да се развъдим подобно на самия него. Твой потомък и мой баща!

Лицето на Монео побледня. Стисна с две ръце ръба на работната маса, наведе се напред, и каза:

— И двамата сте глупци! Но ще се опитам да ви спася. Въпреки вас самите, ще направя опит.

Айдахо забеляза треперещите бузи на иконома и силата на втренчения му поглед. Беше му чудно, че се е трогнал.

— Не съм му жребец за разплод, но ще те изслушам.

— Вечната грешка — вметна Сиона.

— Замълчи, жено! — процеди Айдахо.

Тя светкавично го изгледа отгоре надолу и изсъска:

— Друг път не си позволявай подобно обръщение или ще ти набутам врата между глезените!

Айдахо настръхна и понечи да стане. Монео направи гримаса и му махна с ръка.

— Дънкан, предупреждавам те, че вероятно ще го направи. Аз въобще не съм от нейната категория, а сигурно си спомняш как завърши опитът ти да се нахвърлиш върху мен.

Голата рязко и дълбоко пое въздух, издиша го бавно и повтори:

— Казвай, каквото има да ни кажеш.

Сиона се намести на ръба на Монеовата маса, погледна надолу към двамата и рече:

— Така е много по-добре. Остави го да приказва, но не го слушай.

Айдахо здраво стискаше устни.

Монео охлаби натиска на ръцете си върху масата. Облегна се назад и премести поглед от голата към дъщеря си. После каза:

— Почти привършвам подготовката на сватбата на Бог-Императора с Хви Нории. По време на празненствата искам и двамата да ви няма.

Сиона веднага го пресрещна с въпрос.

— Идеята твоя ли е или негова?

1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 202
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)