Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Нещо се размърда около входната врата на кабинета му. Майордомът погледна натам едновременно с влизането на Сиона. Тя спря, постави едната си ръка на хълбока и каза:
— Е, татко, както виждам, отново използваш старите си трикове.
Айдахо се обърна към нея.
Монео внимателно я изгледа, търсейки следи от настъпилата промяна. Беше се изкъпала и облякла чиста униформа в черно и златисто, която носеха командирите на Говорещите с риби, но ръцете и лицето й свидетелстваха достатъчно за изпитанието в пустинята. Хлътналите бузи говореха за изтощение. Кремът съвсем неумело скриваше напуканите устни. Вените по ръцете бяха изпъкнали. Погледът на очите беше като на възрастен човек, вкусил много пъти от горчива чаша.
— Чух края на разговора ви — каза тя, свали ръката си от хълбока и направи няколко крачки навътре в стаята, преди да попита: — Татко, как се осмеляваш да говориш за добронамереност?
Айдахо бе забелязал униформата. Стисна устни, недоумявайки: Командир на Говорещите с риби? Сиона?
— Разбирам мъката ти. Някога и в мен имаше същата.
— Наистина ли?
Тя отново приближи и спря до Айдахо, продължаващ да я фиксира с очи, докато обмисляше възникналите в ума му предположения.
— Много се радвам, че те виждам жива и здрава — каза Монео.
— Удовлетворението е за теб — да ме видиш на служба при Бог-Императора — отвърна сухо тя. — Толкова дълго си чакал да имаш дете. Я ме погледни! Схващаш ли какво съм постигнала? — Бавно се обърна, за да демонстрира униформата си. — Командир на бойна група, е, вярно — с едноличен състав, но все пак командир…
Монео се постара гласът му да прозвучи хладно и официално:
— Седни.
— Предпочитам да остана права — тя погледна надолу към Айдахо: — Ой, определеният за мой другар по легло Дънкан Айдахо! Е, приятелю, не ти ли се струва забавно? Господарят Лито ми каза, че своевременно ще бъда внедрена в командния състав на Говорещите с риби. Вече имам и помощник. Нали познаваш така наречената Найла?
Айдахо потвърди с кимване.
— Наистина ли? А аз мислех, че не я познаваш — Сиона стрелна с очи баща си: — Татко, а ти?
Монео сви рамене.
— Преди малко говореше за вяра — продължи тя. — Кому вярва могъщият премиер-министър?
Айдахо също се обърна към майордома, за да види ефекта от казаното. Лицето на запитания беше като настръхнало от насила сдържано чувство. Гняв? Не, нещо друго…
— Вярвам в Бог-Императора — каза Монео. — И освен това, надявайки се, че ще мога да науча и двама ви на нещо, съобщавам още една подробност: тук съм, за да ви предам неговите желания.
— Неговите желания! — изсмя се Сиона. — Чуваш ли, Дънкан? Бог-Императора, който обикновено заповядва, сега желае.
— Кажи ни, каквото имаш да казваш — рече Айдахо. — Знаем, че възможностите ни за избор са малки.
— Винаги можете да избирате — възрази Монео.
— Не го слушай — обади се Сиона. — Пълен е с номера. От нас очакват да се гушнем и да се развъдим подобно на самия него. Твой потомък и мой баща!
Лицето на Монео побледня. Стисна с две ръце ръба на работната маса, наведе се напред, и каза:
— И двамата сте глупци! Но ще се опитам да ви спася. Въпреки вас самите, ще направя опит.
Айдахо забеляза треперещите бузи на иконома и силата на втренчения му поглед. Беше му чудно, че се е трогнал.
— Не съм му жребец за разплод, но ще те изслушам.
— Вечната грешка — вметна Сиона.
— Замълчи, жено! — процеди Айдахо.
Тя светкавично го изгледа отгоре надолу и изсъска:
— Друг път не си позволявай подобно обръщение или ще ти набутам врата между глезените!
Айдахо настръхна и понечи да стане. Монео направи гримаса и му махна с ръка.
— Дънкан, предупреждавам те, че вероятно ще го направи. Аз въобще не съм от нейната категория, а сигурно си спомняш как завърши опитът ти да се нахвърлиш върху мен.
Голата рязко и дълбоко пое въздух, издиша го бавно и повтори:
— Казвай, каквото има да ни кажеш.
Сиона се намести на ръба на Монеовата маса, погледна надолу към двамата и рече:
— Така е много по-добре. Остави го да приказва, но не го слушай.
Айдахо здраво стискаше устни.
Монео охлаби натиска на ръцете си върху масата. Облегна се назад и премести поглед от голата към дъщеря си. После каза:
— Почти привършвам подготовката на сватбата на Бог-Императора с Хви Нории. По време на празненствата искам и двамата да ви няма.
Сиона веднага го пресрещна с въпрос.
— Идеята твоя ли е или негова?