Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Няма да успея, нали? — настоя Сиона.

В отчаянието й все още имаше следи от надежда.

— Нищо не е окончателно сигурно — рече той. Думите му я потопиха в смразяващо безсилие.

Лито нямаше подобни намерения, но знаеше, че нерядко правилният, макар и двусмислен отговор се приема за потвърждение на най-дълбоко стаени страхове.

Тя въздъхна.

После с приглушен глас опита отново.

— В размножителната програма сигурно си предвидил нещо по-специално за мен.

Думите й не прозвучаха като въпрос.

— Всеки от нас има някакви намерения — каза той.

— Но поиска да се споразумеем.

— Вярно е.

— Как можеш да мислиш за съгласие от моя страна, след като знаеш, че мразя свързаното с теб? Бъди честен!

— Триногата на споразумението е с три крака. Те са стремежът, сведенията и съмнението. Точността и честността имат малко значение.

— Не спори с мен, моля те. Знаеш, че умирам.

— Твърде много те уважавам, за да споря.

Той изправи челните части на тялото си, за да усети вятъра. В него вече се долавяше дневната топлина, ала все още носеше твърде много влага, за да е приятен. Което пък му напомни, че колкото по-стриктно държеше за контрол над времето, толкова повече ставаха параметрите и се повишаваше степента, до която те трябва да бъдат контролирани. Стремежът към абсолютното нарастваше едновременно с нивото на неопределеност.

— Твърдиш, че не спориш, но…

— Спорът заключва дверите на разума — каза той, снижавайки се на пясъка. — А зад него се спотайва насилието. Проточи ли се, спорът винаги води до насилствени действия. Аз обаче нямам никакво намерение да те насилвам.

— Какво искаше да кажеш преди малко… със стремежа, сведенията и съмнението?

— Стремежът обединява участващите. Сведенията залагат границите на общия им разговор. А съмнението поставя рамка на въпросите.

Тя приближи и го загледа в лицето — само на около метър разстояние.

Колко странно е, помисли Лито, че омразата може да се смеси без остатък с надеждата, страха и благоговението.

— Би ли могъл да спасиш живота ми?

— Има такава възможност.

Едва-едва кимна, а той разбра, че отново е стигнала до погрешно заключение.

— Значи, искаш в замяна моето съгласие!

— Не е вярно.

— Ако премина през изпитанието…

— То не е мое.

— Чие е тогава?

— Дошло е от общите ни предшественици.

Сиона се отпусна назад и седна на студената скала; умълча се, тъй като още не беше готова да го помоли за почивка в топлата пазва на челния дял от тялото му. Лито сякаш дочу слабо скимтене, притаено в гърлото й. Съмненията в нея вече работеха с пълна пара. Бе започнала да си задава въпроса дали действително би могла да покрие образа му с вътрешната си представа за него като Върховен Тиранин. Погледна го — пак с остротата на пределно избистрения си разум, която той бе забелязал преди малко.

— Какво те кара да постъпваш по този начин?

Въпросът беше добре поставен.

— Вътрешната ми потребност да спасявам хората — отвърна Лито.