Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Айдахо задържа вниманието си върху баща й, когато възрази:

Свободните никога не са живели в кирпичени коптори.

Кой е обръщал внимание на местата за техните култови занимания и игри? — присмя му се тя.

Все още взрян в Монео, голата каза:

За истинските свободни имаше един-единствен култ. Този на личната честност и почтеност. Безпокои ме много повече тяхната липса, а не отсъствието на удобства.

От мен не очаквай никакви развлечения! — отсече Сиона.

От теб не се надявам на абсолютно нищо — кимна Айдахо. — Монео, кога тръгваме за Туоно?

Ще отидем ли? — попита тя.

Мисля да се възползвам от любезността на баща ти.

Да, връх на любезността! — младата жена премести погледа си от Айдахо към Монео.

— По-добре тръгнете веднага — каза икономът. — Инструктирал съм подробно отряд от Говорещите с риби с командир Найла, който ще ви придружи и ще се погрижи за вас.

— Найла? — учудено попита Сиона. — Наистина ли? Тя ще остане с нас?

— До деня на сватбата.

Дъщеря му бавно кимна и изрече:

— Тогава приемаме.

— Приемай само за себе си! — сопна й се Айдахо.

Сиона се усмихна.

— Съжалявам. Мога ли да помоля официално великия Дънкан Айдахо да ме придружи до оня примитивен гарнизон, където ще държи ръцете си много далеч от мен?

Голата я погледна изпод вежди отдолу нагоре.

— Нямай никакви страхове за това къде ще държа ръцете си — обърна се към Монео. — Да разчитам ли на добронамереността ти? Заради това ли ме отпращаш?

— Въпрос на доверие — каза вместо баща си Сиона. — Кому вярва той?

— Ще ме принудят ли със сила да замина с дъщеря ти? — продължи да настоява Айдахо.

Сиона се изправи.

— Или приемаме, или гвардейките ни овързват и пренасят по възможно най-неудобния начин. Виждам го изписано на лицето му.

— И така, аз наистина нямам избор — въздъхна голата.

— Не, имаш го, както и всички останали — каза Сиона. — Да умреш сега или малко по-късно.

Айдахо още не бе отместил погледа си от иконома.

— Няма ли да споделиш истинските си намерения? Ще ме оставиш с незадоволено любопитство?

— Любопитството е опазвало живота на мнозина, докато всички останали са изгубвали своя — отвърна Монео. — Дънкан, правя опит да те запазя жив. За първи път.