Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
— Моя! — опали я с поглед той. — Нима нямаш чувство за дълг и чест. Нищо ли не научи през времето, когато беше с него?
— Научих всичко, което и ти си научил. И дадох дума, която ще удържа.
— Ще ставаш командир на Говорещите с риби?
— Когато ми повери поста. Добре знаеш, татко, че той е много по-неискрен от тебе.
— Къде ни пращаш? — запита Айдахо.
— На другия край на Сарийър има малко село, обитавано от музейните свободни — каза Монео. — Наричат го Туоно. Мястото е относително приятно. Селцето е разположено в сянката на Стената и реката е съвсем наблизо. Има извор с кладенец, а храната никак не е лоша.
Туоно ли? — замисли се Айдахо. Името му прозвуча познато.
— Съществуваше басейн със същото название по пътя за Сийч Табър — каза той.
— А нощите са дълги и няма никакви развлечения — язвително добави Сиона.
Айдахо остро я погледна. Тя отвърна на погледа му и поясни:
— Иска от нас да се чифтосаме, за да е доволен Червея. Иска да има бебета в корема ми, за да деформира и мами нови животи. Но преди да го зарадвам, ще го видя мъртъв!
Голата отново погледна към Монео, ала сега разбираше, че и самият той е объркан.
— Ами ако откажем да отидем?
— Мисля, че ще отидете — заяви икономът.
Устните на Сиона нервно трепнаха:
— Дънкан, виждал ли си някога поне едно от тези малки селца? Без никакви удобства, без…
Познавам Табур — прекъсна я Монео.
Сигурна съм, че е като голям град в сравнение с Туоно. Нашият Бог-Император няма да празнува сватбата си в схлупени кирпичени коптори! В никакъв случай. А Туоно ще бъде с точно такива коптори, без удобства и развлечения, възможно най-близко до оригиналния образ на бита на свободните.
Айдахо задържа вниманието си върху баща й, когато възрази:
Свободните никога не са живели в кирпичени коптори.
Кой е обръщал внимание на местата за техните култови занимания и игри? — присмя му се тя.
Все още взрян в Монео, голата каза:
За истинските свободни имаше един-единствен култ. Този на личната честност и почтеност. Безпокои ме много повече тяхната липса, а не отсъствието на удобства.
От мен не очаквай никакви развлечения! — отсече Сиона.
От теб не се надявам на абсолютно нищо — кимна Айдахо. — Монео, кога тръгваме за Туоно?
Ще отидем ли? — попита тя.
Мисля да се възползвам от любезността на баща ти.
Да, връх на любезността! — младата жена премести погледа си от Айдахо към Монео.
— По-добре тръгнете веднага — каза икономът. — Инструктирал съм подробно отряд от Говорещите с риби с командир Найла, който ще ви придружи и ще се погрижи за вас.
— Найла? — учудено попита Сиона. — Наистина ли? Тя ще остане с нас?
— До деня на сватбата.
Дъщеря му бавно кимна и изрече:
— Тогава приемаме.
— Приемай само за себе си! — сопна й се Айдахо.
Сиона се усмихна.
— Съжалявам. Мога ли да помоля официално великия Дънкан Айдахо да ме придружи до оня примитивен гарнизон, където ще държи ръцете си много далеч от мен?
Голата я погледна изпод вежди отдолу нагоре.
— Нямай никакви страхове за това къде ще държа ръцете си — обърна се към Монео. — Да разчитам ли на добронамереността ти? Заради това ли ме отпращаш?
— Въпрос на доверие — каза вместо баща си Сиона. — Кому вярва той?
— Ще ме принудят ли със сила да замина с дъщеря ти? — продължи да настоява Айдахо.
Сиона се изправи.
— Или приемаме, или гвардейките ни овързват и пренасят по възможно най-неудобния начин. Виждам го изписано на лицето му.
— И така, аз наистина нямам избор — въздъхна голата.
— Не, имаш го, както и всички останали — каза Сиона. — Да умреш сега или малко по-късно.
Айдахо още не бе отместил погледа си от иконома.
— Няма ли да споделиш истинските си намерения? Ще ме оставиш с незадоволено любопитство?
— Любопитството е опазвало живота на мнозина, докато всички останали са изгубвали своя — отвърна Монео. — Дънкан, правя опит да те запазя жив. За първи път.
„Нужни бяха почти хиляда години, преди прахът на старата планета-пустиня Дюн да се спусне от атмосферата и да се смеси с почвата и водата. Вятърът, наричан «носещ пясъка» не беше се появявал вече две хиляди и петстотин години. Двайсет милиарда тона прах и пясък биваха пренасяни от него само при една от онези ужасни бури. Тогава небето често сребрееше. Свободните казваха: «Пустинята е хирург, орязващ кожата, за да се види останалото под нея.» Планетата и хората действително са като наредени на пластове. Можете да ги видите. Моята Сарийър е слаб отглас от онова, което беше някога. Днес аз съм длъжен да бъда носещия пясъка.“