Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Каква иксианска машина? Нима не изпълняваш предписанията на джихада!

— Този факт е поредният урок. Всъщност какво правят машините? Само умножават онова, което можем да свършим, без да мислим. А да се върши нещо, без да се мисли, представлява най-голямата опасност. Виж колко дълго ти вървя през пустинята, но не помисли за лицевата си маска.

— Можеше да ме предупредиш!

— И да увелича зависимостта ти.

Сиона го погледна за миг и каза:

— Защо искаш да стана командир на твоите Говорещи с риби?

— Ти си атреидка, съобразителна и способна да решава самостоятелно. Можеш да бъдеш вярна и честна дори само заради смисъла на тези понятия, както сама ги преценяваш. Подготвена и обучена си да командваш, което означава, че си независима.

Вятърът размяташе прах и пясък около тях, докато тя обмисляше думите му.

— Ако се съглася, ще ме спасиш ли?

— Не.

Беше дотолкова сигурна в обратния отговор, че трябваше да почака няколко удара на сърцето си, за да може да изтълкува едносричната дума. Междувременно вятърът поутихна, откривайки през дюнния пейзаж панорамата на жалките останки от хребета Хабания. Въздухът внезапно се смръзна от оня студ, който отнемаше влагата от плътта толкова бързо, колкото го правеше и най-жаркото слънце. Частица от съзнанието на Лито долови рязко колебание в контролирания режим на времето.

— Как така не? — попита Сиона, едновременно озадачена и възмутена.

— Не сключвам кръвни сделки с хора, на които трябва да вярвам.

Тя бавно поклати глава вляво и вдясно, но не отмести погледа си от лицето му. След малко прошепна:

— Какво може да те накара да ме спасиш?

— Нищо. Защо мислиш, че си способна да сториш онова, с което не мога да ти отвърна? Не се постъпва така при взаимна зависимост.

Младата жена отпусна рамене.

— След като не мога да сключа с теб сделка или да те принудя…

— Трябва да потърсиш друг път.

Каква великолепна гледка е взривният растеж на съзнанието — помисли той.

Изразителните черти на лицето й не криеха нищо. Тя прикова погледа си в него, сякаш търпеше път към мислите му. В приглушения й глас се вля прясна сила.

— Може би искаш да узная всичко за теб… дори и най-малките ти слабости?

— А би ли откраднала онова, което драговолно ти предоставям?

Утринната светлина сякаш я удари силно по лицето.

— Нищо не ти обещавам! — изхриптя тя.

— Нито пък го искам от тебе.

— Ще ми дадеш ли вода, ако помоля…?

— Не е съвсем вода.

Сиона потвърди с кимване.

— И аз съм Атреидска.

Говорещите с риби не бяха пропуснали урока за необикновената чувствителност, заложена в гена на атреидите. Тя добре знаеше къде е изворът на подправката и какво може да й причини. Преподавателите в училищата бяха се справили със задълженията си. Дозираното количество мелиндж в сухата храна на Сиона също бе свършило работа.

— Виж малките завити гънки около лицето ми — каза Лито. — Разтъркай леко с пръст една от тях и тя ще изпусне капки течност, наситена с екстракт от подправката.