Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— След колко време започва да действа?

— Вече е започнала.

— Искам да кажа…

— Около минута и нещо.

— Не ти дължа нищо!

— Няма да е необходимо заплащане.

Тя уплътни лицевата си маска.

Лито видя как погледът й започна да се замъглява. Без да поиска разрешение, спътничката му почука по предния дял на туловището, приканвайки го да приготви топлия хамак в себе си. Направи го веднага. Сиона се настани удобно в уютната кривина. Той рязко насочи погледа си надолу и го задържа, наблюдавайки я. Очите й останаха отворени, макар сега да не виждаше нищо около себе си. Внезапен гърч я разтърси и тялото й започна да трепери като дребно умиращо животинче. Добре познаваше ставащото с нея, но не можеше да промени абсолютно нищо. В съзнанието й нямаше да се запази никаква следа от срещи с прародители, докато дълбоко в нея завинаги оставаха ярко изрисувани картини, звуци и миризми. Щяха да се съхранят издирващи машини на преследвачи, мирис на кръв и вътрешности, треперещи от страх и притаили се в дупки човешки същества, обзети единствено от ужаса, че не могат да избягат… И през цялото време шумът на двигатели и тракането на механизми щеше да приближава — все по-близо и по-близо… Все по-силен и по-силен…!

Накъдето и да се обърне, щеше да бъде едно и също. От нигде надежда за спасение.

Той долавяше как животът й полека се оттегля и гасне. Сиона, не се оставяй да те погълне мракът! Атреидите винаги постъпваха по един и същ начин. Те се биеха за живота си. А сега Сиона се сражаваше за живота на други, не за своя. Но усещаше как бавно чезне и се отлива собствената й сила… Потъваше все по-дълбоко в мрака, пропадаше навътре, където никой преди нея не бе достигал. Той започна леко да я люлее в челния дял на тялото си. Люлеенето или тънката пареща нишка на непоколебимостта, а може би и двете заедно, успяха да вземат връх. В ранния следобед треперещото й тяло премина в състояние, което донякъде приличаше на сън. Само от време на време откъсналите се от нея въздишки се разнасяха като ехо от виденията пред вътрешния й взор. Продължи да я люлее внимателно, претъркаляйки се полека от едната на другата си страна.

Дали ще се измъкне от онези дълбини? Реакцията на нейната жизненост го обнадежди. Каква сила бе скрита в тази жена!

Събуди се късно следобед. Изведнъж я заля вълна на спокойствие; смени се и ритъмът на дишането й. Очите й внезапно се отвориха. Погледна нагоре към него, претърколи се извън хамака, заставайки с гръб към Лито, и остана така почти час, мълчалива и замислена.

С баща й беше станало същото. В атреидите се долавяше някакъв нов модел. Някои от предшествениците им произнасяха шумни тиради. Други се отдалечаваха заднешком от Бог-Императора, като се препъваха и продължаваха да го гледат с широко отворени очи, а той трябваше да ги последва, извивайки тялото си, което стържеше по древния камънак. Трети приклякаха, приковали поглед в земята. Но нито един от тях не се бе обърнал с гръб към него. Лито възприе развитието в нова посока като вдъхващ надежда знак.