Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Щеше ли да ми повярваш, ако просто те бях задържал и уведомил?

Разкаянието я беше обзело почти напълно. Тя отвори устата си под маската и изпъшка.

— Все още не мога да кажа, че си оцеляла в пустинята — предупреди я Лито.

Почти бе престанала да трепери. Раздвижваните с негова помощ инстинкти на свободните бяха внесли необходимото й спокойствие.

— Ще оцелея — каза тя, срещна погледа му и продължи: — Ти вникваш в мислите ни, като следиш нашите чувства, нали?

— По-скоро вниквам в причините, които ви карат да мислите по един или друг начин. Мога да разпозная и най-незначителните промени в поведението ви, проследявайки причинилите ги чувства.

Видя, че тя приема пълната си беззащитност по същия маниер, по който реагира и Монео — със страх и омраза. Това обаче нямаше особено значение. Стремително огледа времето и събитията, които й предстояха. Да, Сиона щеше да оцелее в пустинята, защото следите й по пясъка продължаваха плътно до тези, оставени от него. Непосредствено край нейните дири обаче той зърна внезапно зейнало празно пространство, скрило всичко. Предсмъртният вик на Антеак отекна в съзнанието му, оглеждащо бъдното… И рояка на Говорещите с риби, полетял в атака!

Малки идва — помисли той. — Аз и Малки пак ще се срещнем.

Отвори очи за действителността и видя все още вторачената в него Сиона.

— Продължавам да те мразя! — каза тя.

— Всъщност мразиш необходимата жестокост на хищника.

— Видях още нещо! — Гласът й тръпнеше от злост. — Не можеш да хванеш докрай следите ми!

— Длъжна си да се погрижиш за това видение и да го запазиш.

Не беше изрекъл последните си думи, когато заваля. Внезапно притъмня и в същия миг ливна пороен дъжд. Въпреки че бе доловил резките колебания в изкуствено регулираното време, Лито се стресна от яростта на бурята. Знаеше, че в Сарийър понякога се случва и да вали, но дъждът бързо спираше, водата се оттичаше и изчезваше. Останалите тук-там локви се скриваха, когато новопоявилото се слънце почти веднага изпаряваше течността от тях. В повечето случаи проливният дъжд не стигаше до земята, той доскоро беше дъжд-призрак, който се превръщаше на пара от слоя прегрят въздух непосредствено над повърхността на пустинята, след което вятърът отнасяше парата. Но днешният валеж буквално го зашемети.

Сиона свали лицевото покривало и жадно подложи лицето си на падащата вода, без да забележи състоянието на Лито.

Малко след началото на пороя той настръхна от болка — когато водата проникна през припокриващите се една с друга пясъчни твари — и мъчително се сви в агонизиращо кълбо. Особените инстинкти и разнопосочните стремителни движения на пясъчната твар и на пясъчния червей влагаха нов смисъл в думата болка. Чувстваше как тялото му сякаш се разпаря във всички посоки. Пясъчната твар неистово се стремеше към водата, за да я капсулира. А пясъчният червей усещаше как смъртта приближава ведно със заливащата го течност. Клъбца син дим изскачаха от всяко място, поразено от дъжда. От ферментационните и други процеси в тялото му започваше да се отделя чист екстракт от подправката. Около него вече се стелеше син дим. Започна да стене, гърчейки се в локвите.