Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Сиона попадна в клетката. И аз не я избегнах. Както се оказа в нея и самият Лито.

Гласът на нощната камбана нахълта в мислите му и включи светлините на кабинета. Той погледна към все още несвършената работа по подготовката на сватбата на Бог-Императора с Хви Нории. Толкова много работа! После натисна сигналния бутон и каза на отзовалата се на повикването помощничка от Говорещите с риби да му донесе чаша вода и да съобщи на Дънкан Айдахо, че го очаква.

Тя се върна бързо и остави чашата близо до лявата му ръка, подпряна на масата. Направиха му впечатление дългите й пръсти, като на изпълнителка на лютня, но не погледна към лицето на момичето.

— Изпратих да повикат Айдахо — каза Говорещата с риби. Монео кимна и продължи работата си. Чу я да излиза и едва тогава посегна към чашата.

Някои прекарват живота си като летни пеперуди — помисли той. — А моето бреме няма край.

Водата се оказа блудкава. Почувства тялото си натежало и почти безчувствено. Погледна цветовете на залеза в Сарийър, потъващи в мрака; помисли, че не би трябвало да пропуска красотата на добре познатата сцена, но успя само да долови, че светлината се променя по свой, определен единствено от нея начин. Никак не се трогва от съзерцанието ми,

Когато мракът погълна всичко, силата на светлината в кабинета се увеличи автоматично, сякаш прояснявайки и мислите му. Почувства се достатъчно добре подготвен за идването на Айдахо. Да, голата трябваше да бъде научен на неизбежните потребности без повече отлагане!

Вратата на стаята се отвори. Беше помощничката, която попита:

— Да донеса ли яденето?

— По-късно.

Спря я с ръка, преди тя да излезе, и добави:

— Бих искал вратата да остане отворена.

Говорещата с риби се намръщи.

— Можеш да посвириш — каза той. — Искам да послушам.

Лицето й беше закръглено, почти детско и тутакси засия в усмивка, останала на устните й, докато излизаше.

След малко чу звуците на лютнята от съседното помещение. Да, младата помощничка безспорно имаше музикални способности. Басовите струни барабанеха като дъжд по покрив, а под тях шепнеха по-високите тонове. Може би някой ден момичето щеше да смени лютнята с балисет(*). Разпозна песента — игрив спомен за есенния вятър от много далечна планета, където пустинята беше непозната. Тъжна и жалостива музика; но прекрасна.

Това е викът на затворения в клетката — помисли той. — Споменът за свободата.

Продължи последната си мисъл в неочаквана посока. Нима свободата винаги се отвоюва с бунт?

Лютнята притихна. Разнесоха се звуците на ниско разговарящи гласове. Айдахо влезе в работното помещение. Монео бързо и преценяващо го изгледа. Играта на светлините придаваше на лицето на влезлия изражение на маска, разкривена от гримаса и с вдлъбнати очи. Без да дочака покана, той седна насреща му; маската изчезна. Един от поредните Дънкановци. Беше се преоблякъл в обикновена черна униформа без отличителни знаци.