Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
Полицаят се опита да премълчи, но думите сами изскочиха от устата му.
— И все пак съм по-добър мъж, отколкото ти можеш да бъдеш, лайняно копеле!
— Ти си все още един задник. Слава на боговете затова! — Хеън плю, точно когато се отвори съседната врата.
— Ей, внимавай! — Проститутка преведе бързо покрай тях обидения си клиент.
— Е, ще отиваш ли на работа или не? — Тор сложи ръце на хълбок и го погледна със смразяващ поглед.
— Не. Не, докато не чуя за тази. — Той наведе глава към Муун. — Защо двойницата на Еъриенрод е дошла да търси любовника на Еъриенрод. — Той се наведе в посока към стаята си в пародия на грациозна покана. Тор и другите го последваха.
Тор никога по-рано не беше виждала стаята му и имаше чувството, че все още не я вижда. В стаята имаше едно легло и един шкаф като във всяка друга стая по този коридор и това беше всичко. Нямаше никаква картина, никакви книги или касети, никакво радио или телевизор. Беше стая за през нощта, по-скоро, затворническа килия. Хеън се стовари на леглото с изпружени напред крака, оковани в желязо. Никой не се помръдна да седне до него. Муун и Гъндалийну гледаха краката му, колкото и да се мъчеха да не гледат натам.
— И така. Защо ти е потрябвал Спаркс Даунтрейдър след толкова време, красива братовчедке?
— Ние сме се врекли. — Муун сведе поглед от нечистия намек в неговите очи. — Аз го обичам. Не искам той да умре.
Хеън се изсмя.
— О-о, аха. За Еъриенрод неговата клетва за вярност беше истински проблем. Трябва да си горда. Но в края на краищата тя винаги взема онова, което иска. При теб как е?
Муун настръхна, ръцете й стиснаха колана.
— Аз ще се оправя. Най-напред обаче искам да го намеря. Фейт ми каза, че ти може би знаеш… — Тя се обърна към Тор.
Тор вдигна рамене извинително.
— Току-що го изтърва. Беше дошъл да види Сорс. — И се чудя защо. Защо идва Старбък? Защо кралицата…?
— Неговата конспирация става все по-мрачна. — Хеън се усмихна загадъчно.
А той знаеше, че Спаркс беше Старбък… Тор се замисли, после отново погледна към Хеън. Какво друго знае, което не ми е казал?
— Да не би да искаш да кажеш, че току-що съм го изтървала?
Тя отново погледна разочарованото лице на Муун.
— Той дойде от двореца с едно съобщение преди около един час.
— И си отиде с двама полицаи зад себе си — каза Хеън самодоволно.
— Какво? — Тор вдигна посипаните си със сребърен прах вежди.
— Командирът — каза Гъндалийну. — Тя трябва да е наредила да го следят, след като вече знае кой е той.
— Какво му се е случило? — Ръцете на Муун нервно усукваха кожения колан. — Хванали ли са го?
Хеън изсумтя развеселен.
— Ха-ха-ха! Тези грубияни не могат да хванат дори и мъртвец. — Той погледна Гъндалийну. — Изгуби се в тълпата. Но ако е умно момче, ще стои в двореца, където Еъриенрод може да го защитава до Промяната.
— Не може! Не може да направи това… Проклета да е! — извика Муун.
Тор видя, че полицаят се помъчи да успокои Муун, видя как тя махна ръката му от раменете си, видя и израза на неговото лице. Хеън също видя всичко и се усмихна. Тор каза скептично:
— Слушай, ако си му толкова предана, защо ти трябваха пет години, за да дойдеш тук?
— Не бяха години, само месеци! — Муун затвори очи. — Защо не беше обратното? Защо продължава да става все по-трудно?
— Защото се доближаваш до Еъриенрод — промърмори Хеън, — а тя действа със скоростта на светлината.
— Тя беше отвлечена на друг свят от контрабандисти преди пет години — отговори Гъндалийну раздразнен от обвинението на Хеън. — Тя току-що се върна. Едва не загина, докато се мъчеше да се добере до Карбънкъл, за да го намери. За теб това не е ли достатъчна преданост?
Тор сви уста и поомекна въпреки волята си.
— За теб изглежда е достатъчно, чуждоземецо. — Ти, който се топиш от любов. — Но тя ще трябва да отиде в двореца, ако иска да го намери сега.
— Не може да отиде — каза Гъндалийну.
— Защо не? — Муун го погледна. — Мога да се промъкна в двореца и да го намеря. Ако е необходимо, ще го направя. — Очите й се промениха, станаха замъглени и невиждащи, сякаш щеше да припадне. Когато отново се избистриха, в погледа й се четеше решителност. — Правилно е… Ще отида там! Не се страхувам от Еъриенрод.
— А защо трябва да отидеш? — Хеън я гледаше втренчено, без фактически да вижда нея, а нещо друго.
— Млъкни, перверзен тип! Аз ще ти кажа защо. — Гъндалийну хвана Муун за рамото. — Защото Еъриенрод… защото тя… защото тя е… опасна — завърши той глупаво. Тор се чудеше какво се страхуваше да каже, а Муун леко се намръщи. — Тя охранява целия дворец и ако те хване, проклета да е, ще те затвори! Как, по дяволите, ще тръгнеш да го търсиш!