Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
След броени дни той се срещна с Мустафа. Докато пиеха подсладен ментов чай, те съставиха доклад. И двамата имаха какво да споделят — бяха преживели израелските бомбардировки над Бейрут. Бяха вървели по едни и същи улици еднакво бързо и предпазливо, бяха минавали покрай едни и същи разрушени сгради с толкова много дупки от шрапнели, че стените им приличаха на решетки. И двамата бяха заспивали всяка вечер в различни легла и бяха очаквали зората, когато над пращящите високоговорители се извисяваше песента на мюезина, който призоваваше правоверните за сутрешна молитва. Всеки от тях беше поемал смяната си на контролно-пропускателните пунктове на ООП в Бейрут, където даваха път само на палестински линейки, но спираха всички останали, и търсеха подслон едва когато ушите им заглъхнеха от воя на израелските самолети. Двамата се смяха при спомена за една стара бейрутска поговорка, която гласеше: „Ако все още чуваш бомбените взривове, значи си жив.“ Безброй спомени, стоновете на умиращите и ранените, воплите на жените, насочили към небето поглед, изпълнен с безпомощност и омраза.
Соуан и Мустафа прекараха деня заедно, потънали в спомени. Накрая Мустафа попита какво прави Соуан в Лондон. Продължава обучението си, за да може да служи още по-добре на ООП, гласеше отговорът на Исмаил. Той от своя страна също попита Мустафа какво го води в Англия.
Въпросът предизвиква прилив на откровеност. Мустафа описва подвизите на „Форс 17“ — как неговите командоси трябвало да отвлекат израелски самолет с германски туристи и как Ясер Арафат отменил операцията от страх да не настрои против ООП германската общественост. Но Мустафа пренася войната с Израел на кипърска и испанска територия. Исмаил знае, че това, с което събратът му по съдба се гордее, ще накара Мосад да го елиминира час по-скоро.
Те се договарят да се срещнат след няколко дни при Ъгъла на ораторите в Хайд парк, традиционно място за срещи в Лондон, където свободно могат да се изказват всякакви мнения. Исмаил Соуан звъни на специалния телефонен номер, който са му дали за спешни случаи. Башар Самара му отговоря. Уговарят се да се срещнат на Риджънт Стрийт. Разхождайки се нехайно сред наизлезлите за обедна почивка служители, Соуан предава онова, което Мустафа му е разказал. Самара казва, че ще бъде на Ъгъла на ораторите, за да фотографира Мустафа и после да го проследи.
Мустафа не се появи на уреченото място в уречения час. Щяха да минат седмици преди Соуан да го види отново. Исмаил вече се е записал в един колеж в курортното градче с минерални бани Бат. Два пъти в седмицата пътува до Лондон, за да свърши работата си в офиса на ООП. При едно от посещенията той отново попада на Мустафа.
Двамата мъже още веднъж провеждат кажи-речи безкраен разговор на по няколко чаши ментов чай. Мустафа извади от куфарчето си илюстрирана книга, посветена на историята на „Форс 17“. Той се хвали, че били отпечатани сто хиляди екземпляра, които щели да бъдат разпространени сред палестинците в чужбина. Докато я разглеждаше, Исмаил видя една снимка на Мустафа, направена в Ливан. Мустафа написа посвещение в книгата със замах и я подари на Исмаил. Те още веднъж си определиха среща, но Мустафа отново не спази уговорката.
Междувременно Соуан предава книгата на Самара на станалото вече традиционно място за срещи — железопътната гара в Бат. Катцата пристига от Лондон с влак и се връща със следващия, като отнася със себе си информацията от Соуан, почерпена на място от офиса на ООП, и му връчва месечната стипендия от шестстотин лири.
Продължават да се виждат по този начин почти цяла година. Междувременно Исмаил се е запознал с една англичанка на име Кармел Грийнсмит. Тя се е съгласила да се омъжи за него. Но в навечерието на сватбата Соуан все още не е избрал кой да му кумува.
Той посети още веднъж офиса на ООП, където отново среща Мустафа, който както обикновено не му дава обяснение какво го е възпрепятствало да се видят последния път. Мустафа носи няколко страници от публикувания в Лондон арабски вестник „Ал-Кабас“. На всяка от тях бият на очи карикатури, осмиващи Ясер Арафат. Вестникът се финансираше от една от властващите в Кувейт фамилии — отдавнашен враг на ООП.
Карикатурите са дело на най-известния представител на политическата сатира в арабския свят — Наджи ал Али. Той се беше установил в Лондон и бе повел лична война срещу Ясер Арафат, като изобразяваше лидера на ООП като продажен, себелюбив и политически неспособен. Карикатурите бяха превърнали „Ал-Кабас“ в гласа на опозицията на Арафат.