Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Законността на онова, което последва, оставяме на мнението на очевидците. Въпреки настояването на Даян всичко да става съгласно реда и законите на страната, в която пребиваваме, замисленото си беше чисто и просто измама.
До ноември 1969 година Меир Амит беше привършил първия етап на операцията „Ноев ковчег“. Една лондонска адвокатска кантора беше ангажирана от най-голямата корабна компания в Израел „Маритайм фрут“, която превозваше товари из цял свят, да основе нова фирма под името „Старбоут“ („Звездна лодка“) по аналогия със Звездата на Давид. Неин основен акционер беше Мила Бренер, директор на „Маритайм фрут“. Другите акционери бяха пълномощници на Меир Амит. Вторият етап на операцията мина също толкова гладко, колкото и първият. Месеци наред адмирал Мордехай Лимон, израелският военноморски представител в Шербург по проекта за бойните кораби, беше обсъждал евентуална компенсация от страна на корабостроителницата заради неизпълнението на договора. Всеки път, когато французите бяха на крачка от споразумение, Лимон намираше някакъв допълнителен, неизяснен момент. На 10 ноември той информира корабостроителницата, че Израел иска още веднъж да подложи въпроса на обсъждане.
В Тел Авив Мила Бренер се беше свързала с един от най-уважаваните корабни магнати в света — Оле Мартин Сием, който живееше в Осло. Той се съгласи да се включи в борда на „Старбоут“ специално заради закупуването на бойните кораби.
Лимон направи своя ход с ловкост на изпечен картоиграч. На 11 ноември той се срещна с представителите на корабостроителницата. Изслуша подобрения вариант на офертата за компенсации и заяви, че предложеното все още не го задоволява. Представителите от френска страна бяха смаяни, тъй като новата им оферта беше доста щедра. Докато обмисляха следващия си ход, Лимон бързо отлетя за Париж. Там го очакваше Оле Сием. Лимон телефонира след срещата им на представителите на корабостроителницата, за да им съобщи, че „до няколко дни“ ще се свърже с тях. След около час Сием седеше в кабинета на генерал Луи Бонт, който отговаряше за търговията с оръжие към френското правителство. Сием каза, че бил чул „за продажбата на някакви бойни кораби, които биха могли да бъдат приспособени за нефтеносондажни съдове“.
Лимон преценява много добре точно кога да се намеси, за да протече всичко идеално, и се обажда на Бонт, за да му съобщи, че е в Париж и е готов да приеме последния вариант на офертата за компенсации. Цифрата, която предлага, е същата, която са му казали представителите на корабостроителницата в Шербург. Бонт казва на Лимон, че в момента е „в преговори“ и че ще му позвъни по-късно. Тогава генералът се обръща към Сием и му съобщава офертата, на която Лимон тъкмо се бил съгласил, но добавя, че е прекалено висока за финансовите възможности на правителството. Сием бързо вдига офертата на Лимон с пет процента. Бонт звъни на Лимон и му съобщава, че офертата му е сметната за доста приемлива. Бонт останал с впечатлението, че е сключил много добра сделка и че същевременно е решил един доста остър за Франция проблем. Израел получава компенсации, а Франция — своите пет процента печалба.
Той има само два въпроса към Оле Сием. Дали корабите наистина заминават за Норвегия? И може ли Сием да гарантира, че няма да бъдат реекспортирани, след като започнат да работят като нефтеносондажни кораби? Сием дава категорични гаранции и за двете. Бонт се съгласява, че за да избегнат запитвания от страна на пресата за нефтените полета, които корабите ще разработват (чувствителна тема, засягаща индустрия, пословична със своята секретност), е най-добре корабите да отплават от Шербург тайно. Споразумяват се датата на отплаването да бъде коледната вечер на 1969 година, когато в Шербург се отбелязва началото на празниците.
Дотогава има още един месец и Меир Амит чудесно съзнава, че това е повече от достатъчно, за да се объркат нещата. Трябва да осигурят сто и двадесет израелски моряци, които да прекарат корабите по време на почти петте хиляди километра плаване от Шербург до Хайфа. Изпращането на толкова много хора наведнъж със сигурност ще изостри вниманието на френските тайни служби. Изобретателният Меир Амит намери отговор и на този въпрос.