Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Той решава не повече от двама моряци да пътуват заедно до някой европейски град, преди да заминат за Шербург. Моряците са инструктирани да не остават да пренощуват в пристанищните хотели за повече от една нощ, а да се преместят в друг хотел. Всички пътуват с израелските си паспорти, така че ако бъдат заловени, да не могат да ги обвиняват, че пътуват с фалшиви документи за самоличност. Въпреки това Меир Амит съзнава колко голям е рискът. „Трябваше само един-единствен френски полицай да се запита защо толкова много евреи идват в Шербург за Коледа, за да се провали цялата операция.“
До 23 декември всички моряци вече са пристигнали в Шербург, разпръснати са из празнично превъзбудения град и слушат несекващите коледни песнички. Родените и отраснали в Ерусалим дори припяват.
В Тел Авив обаче Меир Амит решаваше други проблеми. Осигуряването на достатъчно провизии за осемдневното плаване по море е поето от доставчик, който посещава всички магазини в Шербург. Ала той вежливо отказва на продавачите, когато му предлагат коледна свинска шунка — продукт, който религията му забранява. Четвърт милион литра гориво са пренесени тайно на корабите в бидони и са скрити на долната палуба. Единствената неизвестна и непредвидима величина остават атмосферните условия. Корабите трябва да минат през Бискайския залив при зимни условия, където част от тях могат да потънат, ако се разрази буря. Меир Амит си спомня за тревогата, която е владеела тогава всички в Тел Авив: „Молехме се за време като онова в Дюнкерк, пристанището в Северна Франция. Бяхме изпратили метеоролог в Шербург, който следеше всички прогнози за Англия, Франция, Испания и Шербург.“
Часовникът бавно отброява оставащите до Коледа часове. Прогнозата за Шербург е дъждовен фронт от югозапад. Въпреки това е дадена заповед за отплаване в двадесет часа и тридесет минути същата вечер. В деветнадесет и тридесет всички моряци са на борда. Но времето се влошава. Променят часа на отплаване за двадесет и два и тридесет. Но времето не се оправя. От Тел Авив спешно пристига кодирано съобщение: „Отплавайте независимо от атмосферните условия.“
В Шербург обаче командващият израелски офицер пренебрегва заповедта. За него животът на моряците е по-важен. От своя команден пост той мълчаливо наблюдава как метеорологът трескаво изучава морските си карти. В полунощ синоптикът прави оптимистично съобщение: „Ветровете ще отслабнат и до два часа ще се насочат на север. Тогава напорът им няма да е толкова силен, а и ще духат в гръб. Можем да отплаваме.“
Точно в два часа и тридесет минути в нощта на Коледа двигателите на корабите заработват и плавателните съдове излизат в открито море. Седем дни по-късно, на Нова година, те благополучно акостират в пристанището на Хайфа.
Сред посрещачите на кея е и Меир Амит. За него няма по-добро начало на новата година от това. Но той знае, че президентът Шарл дьо Гол никога няма да прости на Израел онова, което току-що е сторил.
Така се и оказа. Щом Мосад започнеше да издирва терористи от Близкия Изток в Париж или други градове, френските разузнавателни служби следяха отблизо катците, все едно самите те са терористи. Още по-лошо беше, когато проарабско настроени агенти от СДЕСЕ често даваха информация на ООП, че Мосад се готви да нанесе контраудар. Така терористите често успяваха да се измъкнат.
Най-известният от тях беше Илич Рамирес Санчес, чиято дейност му беше спечелила прозвището Карлос Чакала. В Париж беше известно, че той е наемен стрелец, поставил се в услуга на една от групировките на ООП в Сирия. Подвизите му предизвикваха възхищение и бяха популяризирани в марксистката нелегална преса, която се бълваше в Европа. Дамите намираха ореола му на плейбой за особено вълнуващ. Чарът му се подсилваше още повече от лекотата, с която избягваше смъртоносните капани, които Мосад му залагаше. Един ден той беше на Ривиерата и попиваше слънчевите лъчи в компанията на някоя млада красавица, а на следващия го забелязваха в Лондон с група терористи от Близкия изток да им помага в изготвянето на плановете им за нападение срещу други арабски групировки и, разбира се, срещу Израел. Карлос Чакала и приятелите му действаха, без британската полиция и разузнавателните служби да им пречат, при условие че не причиняват вреди на британски граждани. Когато Мосад откриеше начин да убие Карлос, той вече се беше върнал на континента или беше отлетял за Дамаск, Багдад или някоя друга арабска държава, за да продължи с подвизите си.
Да не изпуска следите на Карлос достатъчно дълго, за да могат да подготвят убийството му, се беше превърнало в поредната задача на Исмаил Соуан по време на престоя му в Париж.