Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Цялостният му принос за тайната война на Израел срещу Франция беше значителен и позволи на катците и кидоните на Мосад да постигнат забележителни успехи. Фабрика на ООП за фалшифициране на документи беше вдигната във въздуха, сандъци с оръжие бяха унищожени, куриери бяха пресрещани и убивани, експлозиви, изнасяни тайно от Източна Европа, бяха взривявани — по десетки начини Мосад се бореше с огън срещу огъня, използвайки най-вече информацията, която им предоставяше Соуан.
През януари 1984 година Адам, инструкторът на Соуан от Мосад, му съобщи, че го изпращат в Англия, където ще играе ролята на абсолвент, подготвящ дипломната си работа. Действителната му задача щеше да бъде да проникне в представителството на ООП в Лондон и да разбере всичко, което може, за елитния отряд, наречен „Форс 17“. Сега отрядът се командваше от Абдул-Рашид Мустафа, който беше разположил щаба си във Великобритания. Мустафа фигурираше в списъка на Мосад за хората, които трябваше да бъдат елиминирани.
Исмаил Соуан съобщи на ръководителя на представителството на ООП в Париж, че е завършил обучението си във Франция (един френски саяним го беше снабдил с фалшива диплома за доказателство, в случай че някой му я поиска, но никой не го направи) и би искал да замине за Англия, където да продължи образованието си, за да получи инженерна научна степен. Той дори вмъкна забележка, че подобна квалификация ще го направи „още по-вещ в правенето на бомби“.
Възможността екипът на ООП от експерти по взривните материали да се сдобие с още един специалист винаги се приемаше като добре дошла, дори и през 1984 година. Ръководството на ООП искаше да покаже на палестинците от Западния бряг и ивицата Газа, че не са ги забравили. Десетки хиляди понасяха израелската окупация и мерките, които я съпровождаха. Те не разбираха защо Ясер Арафат не се опитва да им помогне — популистката реторика беше едно, а действията съвсем друго.
Мосад знаеше, че Ясер Арафат е подложен на все по-голям натиск да подкрепи мирните преговори, които египетският президент Хосни Мубарак беше започнал с Израел. Сирия и нейният непредсказуем режим бяха решили да охладят отношенията си с различните палестински фракции и бяха осъдили на затвор стотици техни бойци. Президентът Асад искаше да докаже на американците, че той не е смутител на световния ред, за какъвто го смятаха.
Това обаче само вся смут сред членовете на ООП в лагерите, че те ще бъдат отхвърлени от арабския свят и ще бъдат принуждавани да се местят от място на място, оставени единствено на себе си. Носеха се грозни слухове, че техните собствени лидери са ги предали. Израелците продължаваха да използват този метод и разпространяваха из окупираните територии мълвата, че ООП разполага с активи на стойност над пет милиарда долара, инвестирани по цял свят. Ясер Арафат стана жертва и на една друга кампания за очерняне, организирана от експерти на Мосад от отдела за психологическа война, които твърдяха, че той използва част от парите, за да задоволява похотта си, като спи с млади момчета. Този слух плъзна из бежанските лагери и макар че много малко хора му повярваха, все пак кампанията имаше ефект. Проницателният Арафат нареди на седемнадесет от представителствата на ООП да разпространят контраслуха, че проявява невероятен апетит за жени, което пък си беше чиста истина.
Ръководителят на представителството на ООП в Париж одобри възможността Соуан да стане и специалист по взривни устройства. Това беше и достатъчна причина, за да даде на Исмаил средства за пътя до Англия, както и джобни за първата му една седмица там. Соуан получи петстотин лири и от Адам, но и строгото нареждане да си намери работа, с приходите от която да си плаща обучението във Великобритания, за да не събуди ничии подозрения.
Исмаил пристигна в Лондон през един мрачен буреносен ден на февруари 1984 година с йорданския си паспорт, осигурен му от Мосад. Имаше и резервен канадски паспорт, скрит във фалшивото дъно на куфара му. Беше получил инструкции да го използва само в случай, че трябва бързо да напусне Великобритания. Заедно с паспорта той беше скрил и информацията на Мосад за Абдул-Рашид Мустафа и ръководения от него „Форс 17“.
Първоначално отрядът бе създаден като звено за лична охрана на Ясер Арафат. Името му идваше от вътрешния телефонен номер на Арафат в старата централа на ООП в Бейрут. В един момент „Форс 17“ в Ливан се разрасна до повече от хиляда главорези. Едно от подразделенията му беше прословутата групировка „Черен септември“, извършила клането на израелските атлети по време на Олимпийските игри в Мюнхен. Малко преди да принудят ООП да напусне Ливан и да се установи в Тунис, първият командир на „Форс 17“ — Али Хасан Саламех, беше убит от заложена в колата му бомба — акция, организирана от Рафи Ейтан. В Тунис Ясер Арафат се изправи пред много трудности и проблеми. Той не само беше преследван от Мосад, но и заплахите срещу него от други арабски екстремистки групировки бяха нараснали. Абу Нидал, който се провъзгласи за истинския глас на въоръжената борба, вече открито заявяваше, че няма да бъде постигната никаква победа, ако Арафат не бъде елиминиран. В отговор Арафат реорганизира „Форс 17“ в малък сплотен отряд с двойна мисия — да продължи да го защитава и да подготвя атаки срещу враговете му, като се започне с Израел. Мустафа пое командването на „Форс 17“. В Тунис хората му бяха обучени от китайски и руски специалисти, отлично подготвени за воденето на партизанска война. През 1983 година Мустафа започна да пътува често до Великобритания, за да набира наемници.