Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
В петък, 13 март 1987 година, всички в главната квартира на Мосад на булевард „Цар Саул“ говореха за важния посетител, когото Адмон очакваше. Малко преди обяд представителят на МИ6 беше придружен до шестия етаж, където се намираше кабинетът на генералния директор на Мосад. Срещата им беше кратка. Адмон научи, че МИ6 са доволни, че фалшивите паспорти, намерени в Германия, в крайна сметка са се оказали изработени от експерти на Мосад. Един от служителите на Специалните служби, който взел участие в операцията, си спомни през юни 1997 година как „мъжът от Шестицата просто влязъл, казал «Добро утро», отказал както кафе, така и чай и заявил направо онова, което имал да каже. После кимнал и си тръгнал. Предаването на съобщението сигурно му отнело не повече от минута.“
От Лондон, от Форин офис, позвъниха на израелския посланик и изразиха недоволството си, както и настояването подобни инициативи да не се повтарят отново. Единствената утеха за Адмон беше, че никой не бе споменал името на Исмаил Соуан.
Привечер на 22 юли 1987 година Исмаил Соуан пуска телевизора, за да гледа следобедните новини по Би Би Си в апартамента си в Хъл. Не беше контактувал с Мосад от април, когато Башар Самара беше дошъл в Хъл, за да се срещнат на градската железопътна гара, и беше казал на Соуан да не се набива на очи по никакъв повод, докато не се свържат с него или в случай, че Мустафа не направи опит да се види или чуе с него.
Сега обаче лицето на човека, за когото Мустафа бе заявил, че заслужава да умре, изпълва телевизионния екран. Карикатуристът Наджи ал Али беше застрелян, когато излизал от редакцията на „Ал-Кабас“ в Лондон. Стрелецът произвел един-единствен изстрел, след което изчезнал. Куршумът беше минал през едната буза на карикатуриста и се бе забил в мозъка му. Първата реакция на Соуан беше, че атентаторът не е бил от Мосад или от „Форс 17“. И двете организации използваха едни и същи професионални похвати на убиване — няколко изстрела в главата и горната част на тялото. Покушението обаче приличаше на солова акция на аматьор. Според изявленията на полицията било предприето мащабно полицейско дирене, а колегите на карикатуриста намекваха, че нападението е дело на неназовани „силни врагове“, които Наджи си беше спечелил.
Соуан си спомни за един отдавнашен разговор с Мустафа. Той все повече се убеждаваше, че самият Ясер Арафат се е разпоредил за покушението. Той изведнъж се замисли дали не е единственият човек, на когото Мустафа е доверил убедеността си в необходимостта карикатуристът скоро да умре. Тогава Соуан реши, че е по-добре той и съпругата му да отлетят незабавно за Тел Авив. Но докато приготвяха багажа си, на вратата се почука. Впоследствие Соуан си спомня следното:
„Мъжът носеше два куфара. Той каза, че Мустафа спешно трябва да ги скрие някъде. Когато заявих, че искам да знам какво има вътре, той само се усмихна и ми каза да не се тревожа. «Онзи, който не задава въпроси, не чува и лъжи» беше всичко, което мъжът каза. Когато си тръгна, погледнах в куфарите. Бяха пълни с оръжие и експлозиви — вътре имаше достатъчно «Семтекс», за да бъде взривена кулата «Тауър» в Лондон, автомати АК–47, капсулдетонатори и разни машинарии.“
Исмаил набира специалния номер на Мосад за контакти в Лондон. Линията обаче е прекъсната. Тогава решава да се обади в израелското посолство. Оттам му казали, че Ари Регев и Яков Барад не са там. Поискал да разговаря с Башар Самара. Гласът от другата страна на линията го помолил да изчака. Обадил му се друг глас. Когато Исмаил казал името си, гласът отвърнал: „Времето е подходящо за почивка на някое слънчево място.“ Тези думи били сигнал за Соуан, че е време наистина да замине за Тел Авив.
Там, в хотел „Шератон“, той се среща с Яков Барад и Башар Самара. Той им обяснява какво е направил, след като е видял съдържанието на куфарите. Те му казват да изчака, докато съобщят на началниците си. По-късно същата нощ Самара се връща и казва на Соуан да отпътува за Лондон със следващия полет. Когато пристигнел, щял да види, че са се погрижили за всичко.