Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
16.
Шпиони в пясъците
На 2 декември 1990 година в южната част на Багдад в една канавка лежеше абсолютно неподвижно някакъв човек, загърнат в мръсна роба, каквито носят мъжете от чергарските племена, обитаващи пустинята. Зазоряваше се и пясъкът беше леденостуден. През нощта температурите паднаха доста под нулата. Главата на мъжа беше покрита с хупта от овча вълна — шапка, която го идентифицираше като човек от племето сарами — най-старата от ислямските секти на суфите, обитаваща обширните пустини на Ирак, чиито фанатизъм беше неразделна част от кодекса на честта, непознат на други племена. Ала лоялността на този мъж бе към родината му на близо хиляда километра в западна посока — Израел. Той беше катца.
Дрехите си беше взел от един склад на Мосад, в който се пазеха облекла от цял свят и който редовно се зареждаше и обновяваше. По-голямата част от облеклата се получаваха чрез саяними, които ги доставяха в посолствата на Израел по места, и се пренасяха до Тел Авив в дипломатически куфари. Произраелски настроени туристи изнасяха от враждебни арабски страни местни носии. Имаше и облекла, ушити по поръчка от управителката на гардеробната, която се грижеше и за склада. С годините тя и нейните шивачки си бяха извоювали репутацията, че стриктно спазват и най-малките детайли — дори използваха същите конци за шиене, характерни за съответния район.
Кодовото име на катцата беше Шалом и беше взето от един списък с псевдоними, пазен в Отдела за тайни операции. Рафи Ейтан даде идеята за този списък след залавянето на Айхман. Шалом Вайс беше един от най-добрите фалшификатори в Мосад, преди да се присъедини към екипа за залавянето на Адолф Айхман. Той беше починал от рак през 1963 година, но името му продължаваше да живее, тъй като катците го бяха използвали неколкократно. Само неколцина високопоставени служители на ИДФ, Шабтай Шавит и шефът на отдела, към който беше зачислен Шалом, знаеха за мисията му в пустинята.
През август 1990 година Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт — инвазия, която се превърна в предвестник на последвалата Война в Залива. Иракската операция срещу Кувейт беше изключителен разузнавателен провал за западните служби — нито една от тях не беше предвидила онова, което се случи. Мосад се опита да провери достоверността на докладите, че Саддам складира химически оръжия в тайни складове южно от Багдад, което означаваше, че в обсега на тези оръжия попадаше не само столицата Кувейт, но и няколко израелски града.
В Мосад се съмняваха, че Ирак наистина притежава ракетите, нужни за изстрелването на бойните глави. Джералд Бул беше свален от сцената, а неговото супероръдие според американското сателитно разузнаване се беше разпаднало на съставните си части още след първото изпитание. Според специалистите на Шавит дори Саддам да притежаваше бойните глави, вероятността те да са заредени с химикали беше доста малка. Той и друг път беше отправял подобни заплахи.
Шабтай Шавит, който се държеше предпазливо като всеки човек на нов пост, смяташе въз основа на получените сведения, че вдигането на тревога би породило единствено ненужна паника. На Шалом беше възложена задачата да открие истината. Той беше изпълнил няколко мисии в Ирак преди това и веднъж в Багдад, където се представяше за бизнесмен от Йордания. В Багдад имаше саяним, който му помагаше. Ала тук, в обширната равна пустиня, той трябваше да разчита само на себе си и на способностите си, които бяха проверени за пореден път от неговите инструктори.
Шалом беше преминал тренировка по оцеляване в пустинята Негев, при която усвоил „тренираната памет“, тоест разпознаване на обект дори и при пустинна буря, и „съхраняване на идентичността си“ или как да се слива с околната среда. Той не сваляше дрехите си денонощно, за да им придаде износен вид. Прекара цял ден на стрелбището, където демонстрира рефлекса си за стрелба по бързодвижеща се цел и при сражение в тясно пространство. Прекара и един час с фармацевт, който му обясни кога да прибягва до лекарства при спешни случаи в пустинята. Посвети цялата сутрин и на запаметяване на картите, които щяха да го преведат през пясъците.