Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Лондон беше пълен с бивши служители на Британските специални части — САС, и ветерани от редовната армия, които бяха служили в Северна Ирландия и търсеха възможност да пласират уменията си да убиват. Заплащането на инструкторите в ООП беше добро, а и много от наемниците бяха силно антисемитски настроени. Записалите се като наемници заминаха за Тунис, където веднага започваха работа в тренировъчните лагери на ООП. Инструктори се набираха и от бивши военни от Френския чуждестранен легион. В един момент сред тях се озова и бившият служител на ЦРУ Франк Търпил, който по-късно щеше да стане много близък с Мехмед Али Агджа — фанатика, стрелял по папа Йоан Павел II.
Цяла година Мустафа влизаше и излизаше от Великобритания, без МИ5 или Специалният отряд дори да разберат кой е всъщност. Когато Мосад ги информира, единственото, което предприеха британските служби, беше да напомнят чрез служител на МИ5 на представителството на ООП в Лондон, че мисията им може да бъде закрита, а служителите им — прогонени при първия признак, че са замесени в терористична дейност срещу Великобритания. Това, разбира се, не им попречи да продължават безнаказано атаките си срещу Израел.
Интригуващ момент в пропагандната война настъпи, когато Басам Абу-Шариф, тогавашен главен говорител на Арафат, беше поканен на среща с писателя Джефри Арчър. Говорителят на ООП си спомня, че Арчър му обяснил „как трябва да развиват и ръководят отношенията си с медиите, как трябва да организират политическата си дейност, как да подходят към установяване на контакти с британските политици и как да мобилизират общественото мнение. Бях силно впечатлен“ — завършва той.
След тази среща името на Джефри Арчър със сигурност намери място в компютрите на Мосад.
В гнева си израелците смятаха, че Мустафа се ползва с протекцията на британските власти и че всеки опит да се разправят с него в границите на Великобритания ще има лоши последици за Мосад.
Задачата на Исмаил Соуан беше да се опита да вкара Мустафа в капан извън страната, за предпочитане в Близкия изток, където кидоните на Мосад го чакаха, за да го екзекутират. Соуан научи от Адам в Париж, че ще работи под наблюдението на наставниците си от Мосад към израелското посолство в Лондон. Един от тях беше Ари Регев. Вторият се казваше Якоб Барад и защитаваше търговските интереси на Израел. Третият катца в Лондон, който работеше без дипломатическо прикритие, бе Башар Самара. Именно той щеше да бъде главната свръзка на Соуан. По молба на Самара един саяним, който работеше в лондонска агенция за недвижими имоти, нае апартамент за Соуан в квартал „Мейда Вейл“.
Няколко дни след пристигането си в Лондон Соуан установи първия си контакт със Самара. Двамата се срещнаха при статуята на Ерос на Пикадили съркъс. Всеки от тях носеше брой на вестник „Дейли мирър“, наскоро закупен от Робърт Максуел. С помощта на техниката за разменяне на вестници, която бяха отработили в Париж, Соуан получи първата си месечна заплата от шестстотин долара, както и инструкции как да си намери работа в представителството на ООП в Лондон.
Много от хората, който работеха там, искаха да участват в операциите, например да предават съобщения до различните квартири на ООП из Европа, да летят до централата на организацията в Тунис с особено важна информация, а след това да чакат часове наред с надеждата да зърнат самия Арафат. Тези млади себеотрицателни революционери не се интересуваха от рутинната кабинетна работа като картотекиране, преглеждане на пресата или вдигане на телефона. Когато Соуан кандидатства за такава работа, той беше назначен изненадващо бързо.