Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Той извади от джоба на халата си флейта и засвири меланхолична мелодия. За експеримент Стрейндж протегна ръка и свали червената нощна шапка на Негово величество. После се втренчи в него, за да види дали кралят става по-луд без нея, но след няколко минути наблюдение беше принуден да признае, че не вижда никаква разлика. Той отново сложи шапката на главата му.
През следващия час и половина Стрейндж опита всички видове магия, за които можа да се сети. Произнесе заклинания за припомняне, за намиране, за събуждане, за съсредоточаване, за пропъждане на кошмари и лоши мисли, за намиране на ред сред хаоса, за намиране на път при изгубване, за излизане от заблуждение, за проницателност, за избистряне на ума, за лекуване на болест и поправяне на счупен крайник. Някои от заклинанията бяха дълги и сложни. Някои се състояха от една дума. Едни трябваше да се произнасят на глас. Други трябваше да се казват наум. Трети не съдържаха никакви думи, а представляваха един-единствен жест. Имаше заклинания, които Стрейндж и Норел използваха ежедневно под една или друга форма от пет години. Имаше такива, които не бяха използвани може би от векове. Някои се правеха с огледало, други две — с тънък наниз от капки кръв от пръста на магьосника, а за едно трябваше свещ и парче лента. Но всички те имаха едно общо нещо: не оказваха никакво въздействие върху краля.
Накрая: „О, предавам се!“ — помисли си Стрейндж. Кралят, който щастливо нехаеше за магията, насочена към него, непринудено бъбреше с господина със сребърната коса, когото само той виждаше.
— Завинаги ли сте изпратен тук или можете да си тръгнете? О, не се оставяйте да ви хванат! Тук не е приятно място за крале! Слагат ни в усмирителни ризи! Последния път, когато ми позволиха да изляза от тези покои, беше един понеделник през 1811. Казват ми, че е било преди три години, но лъжат! По мои изчисления идната събота ще станат двеста четиридесет и шест!
„Бедният нещастен джентълмен! — помисли си Стрейндж. — Затворен на това студено тъжно място без приятели и развлечения! Нищо чудно, че времето тече толкова бавно за него. Нищо чудно, че е луд!“
На глас той каза:
— За мен ще бъде удоволствие да ви изведа навън, Ваше величество, ако желаете.
Кралят прекъсна разговора си и леко завъртя глава.
— Кой каза това? — попита той.
— Аз, Ваше величество, Джонатан Стрейндж, магьосникът — Стрейндж почтително се поклони на краля, но после си спомни, че той не може да го види.
— Великобритания! Скъпото ми кралство! — възкликна Негово величество. — Как бих се радвал да го видя отново, особено сега, когато навън е лято. Всички дървета и ливади са нагиздени с най-ярките си премени и въздухът е сладък като торта с вишни!
Стрейндж погледна през прозореца към бялата ледена мъгла и скелетите на зимните дървета.
— Точно така. И за мен ще бъде голяма чест, ако Ваше величество ме придружи на разходка отвън.
Кралят като че ли се замисли върху предложението. Той свали единия си чехъл и се опита да го задържи на главата си. След като не успя, Негово величество обу отново чехъла, хвана един пискюл, който висеше на колана на халата му, и започна да го смуче замислено.
— Но откъде да знам, че не сте зъл демон, дошъл да ме изкушава? — попита той накрая с крайно разсъдителен тон.
Стрейндж не можа да намери отговор на този въпрос. Докато мислеше какво да каже, кралят продължи:
— Разбира се, ако сте зъл демон, би трябвало да знаете, че аз съм вечен и не мога да умра. Ако открия, че сте мой враг, ще тропна с крак и ще ви изпратя обратно в ада!
— Наистина ли? Ваше величество трябва да ме научи на този трик. Бих се радвал да овладея нещо толкова полезно. Но ако позволите да отбележа, след като владее такава мощна магия, Ваше величество няма защо да се страхува да ме придружи навън. Трябва да излезем колкото може по-бързо и по-незабелязано. Братята Уилис сигурно скоро ще дойдат. Ваше величество трябва да бъде много тих!
Кралят не каза нищо, но почука по върха на носа си и погледна много дяволито.
Следващата задача на Стрейндж беше да намери изход навън, като избегне санитарите. Кралят не можеше да му помогне за това. Когато го попита накъде водят различните врати, той отвърна, че една води към Америка, друга към вечно проклятие, а трета вероятно към идния петък. Затова Стрейндж избра произволна врата — онази, която според краля водеше към Америка — и бързо преведе Негово величество през няколко стаи. Таваните на всички бяха изпъстрени с изображения на английски монарси, които се носеха в небето на огнени колесници и побеждаваха фигури, символизиращи завистта, греха и непокорството и учредяващи храмове на добродетелта, дворци на вечната справедливост и други полезни институции от този род. Но макар по таваните да кипеше бурно оживление, стаите под тях бяха изоставени, пусти и потънали в прах и паяжини. Всички мебели бяха покрити с чаршафи и изглеждаха така, сякаш столовете и масите са умрели преди време и това са техните надгробни камъни.