Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Лакеят поведе Стрейндж покрай стръмен хълм с гладки склонове, на чийто връх се издигаше кръглата кула, по която най-лесно разпознаваме замъка, когато го гледаме отдалеч. Те минаха през средновековна врата и влязоха в друг двор. Той беше със също толкова грамадни пропорции като първия, но докато в другия двор гъмжеше от слуги, войници и придворни, този беше тих и пуст.
— Трябваше да дойдете преди няколко години, сър — каза лакеят. — Тогава можеше да се влиза в покоите на краля и кралицата с разрешение на иконома, но поради болестта на Негово величество сега това е невъзможно.
Той поведе Стрейндж към внушителен готически вход по средата на дълга редица от каменни сгради. Докато се изкачваха по каменното стълбище, лакеят продължи да изказва съжалението си за многото препятствия, които не позволяват на Стрейндж да разгледа замъка. Той предположи, че разочарованието на госта трябва да е голямо.
— Сетих се! — изведнъж обяви лакеят. — Ще ви покажа залата „Сейнт Джордж“! О, сър, тя не представлява дори една стотна от всичко, което трябва да видите, но все пак ще ви даде представа за великолепието на замъка Уиндзор!
На върха на стълбището той зави надясно и бързо тръгна през зала, стените на която бяха украсени с мечове и пистолети. Стрейндж го последва. Влязоха в друга зала, просторна и величествена, дълга към двеста-триста фута.
— Ето! — обяви лакеят с такова задоволство, сякаш самият той я беше построил и подредил.
През високите сводести прозорци на южната стена влизаше студена матова светлина. Долната половина от стените беше облицована с крушово дърво и всички квадратни плочи на ламперията бяха украсени по краищата с резба и позлата. Горната половина от стените и таванът бяха покрити с изображения на богове и богини, крале и кралици. На тавана беше нарисуван Чарлс II, понесен към вечната си слава на бледосин облак, заобиколен от пълнички розови ангели. Генерали и дипломати полагаха трофеи в краката му, докато Юлий Цезар, Марс, Херкулес и други героични личности стояха отстрани в известно смущение, внезапно осъзнали със смразяваща яснота превъзходството на британския крал.
Всичко това беше забележително великолепно, но погледът на Стрейндж бе привлечен от огромен стенопис, който се простираше по цялото протежение на северната стена. В центъра на стенописа двама крале седяха на троновете си. Отстрани на тях стояха или коленичеха рицари, дами, придворни, пажове, богове и богини. Лявата част на картината бе окъпана в светлина. Кралят от тази страна беше силен красив мъж в разцвета на младостта си. Беше облечен в светла роба, а косата му беше златиста и къдрава. На главата му имаше лавров венец, в ръката му — скиптър. Хората и боговете, които стояха край него, бяха с шлемове, ризници, копия и мечове, сякаш художникът искаше да покаже, че този крал привлича само най-войнствените хора и богове за свои приятели. В дясната част на картината светлината помръкваше до мъждива и слаба, сякаш художникът искаше да изобрази летен здрач. Над и около фигурите блестяха звезди. Кралят от тази страна беше блед и тъмнокос. Той носеше черна роба и изражението на лицето му бе неразгадаемо. На главата си имаше корона от тъмни листа бръшлян, а в лявата си ръка държеше тънък жезъл от слонова кост. Антуражът му се състоеше предимно от магически създания: феникс, еднорог, мантикор, фавни и сатири. Но имаше и няколко загадъчни личности: фигура на мъж в подобие на монашеска роба, чиято качулка скриваше лицето му, женска фигура в тъмна мантия на звезди, закрила очите си с ръце. Между двата трона стоеше млада жена в широка бяла роба със златен шлем на главата. Войнолюбивият крал беше сложил покровителствена ръка на рамото й, тъмният крал протягаше десница към нея, а тя също бе протегнала своята ръка, така че върховете на пръстите им леко се докосваха.
— Работа на Антонио Веро, италиански джентълмен — обясни лакеят и посочи краля отляво. — Това е Едуард Трети, крал на Южна Англия — той посочи краля отдясно. — А това е кралят магьосник от Северна Англия Джон Ъскглас.
— Наистина ли? — попита Стрейндж силно заинтригуван. — Разбира се, виждал съм статуи на Джон Ъскглас. И гравюри в книги. Но не мисля, че досега съм го виждал на картина. А дамата между двамата крале коя е?