Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Кой е там? — попита старецът. — Кой е?
— Магьосникът, Ваше величество — каза санитарят.
Старецът като че ли обмисли думите му и после звучно произнесе:
— Това е професия, към която питая особена неприязън!
Той отново заблъска по клавишите и поднови гръмогласното си пеене. Това бе доста обезкуражаващо начало. Санитарят нагло се изкиска и излезе, като остави Стрейндж и краля сами. Стрейндж направи няколко крачки и застана така, че да вижда лицето на Негово величество.
На това лице бе изписано цялото страдание на лудостта в съчетание със страданието на слепотата. Ирисите на очите му бяха облачно сини, а бялото — мътно като вкиснато мляко. Дълги кичури бяла коса със сиви нишки се спускаха покрай бузите му, обагрени от спукани капиляри. Докато кралят пееше, от провисналите му червени устни изскачаха пръски слюнка. Брадата му беше почти толкова дълга и бяла, колкото и косата му. Той съвсем не приличаше на портретите, които Стрейндж бе виждал, защото те бяха нарисувани по времето, когато кралят още беше с всичкия си. С дългата коса, дългата брада и дългата пурпурна роба Негово величество приличаше на трагичен и древен герой на Шекспир — или по-скоро на двама трагични и древни герои на Шекспир. С лудостта и слепотата си той беше съчетание между Лир и Глостър.
Стрейндж бе предупреден от кралските херцози, че съгласно етикета на двореца той не може да се обръща към краля, освен ако кралят не го заговори пръв. Изгледите за второто обаче не бяха големи, като се имаше предвид, че Негово величество мразеше магьосниците. Затова когато кралят спря да свири и да пее, Стрейндж каза:
— Аз съм покорен слуга на Ваше величество, Джонатан Стрейндж от Ашфеър, Шропшир. Служих като редовен магьосник на армията по време на последната война в Испания, където, радвам се да отбележа, донесох известна полза на Ваше величество. Синовете и дъщерите на Ваше величество се надяват, че моята магия би могла да донесе на Ваше величество облекчение от болестта.
— Кажете на магьосника, че не го виждам! — безгрижно възкликна кралят. Стрейндж не си направи труда да отговори на тази безсмислена забележка. Разбира се, че кралят не го виждаше, нали беше сляп.
— Но отлично виждам спътника му! — продължи Негово величество с одобрителен тон и обърна глава, сякаш за да погледне на две-три крачки отляво на Стрейндж. — Той има такава сребърна коса, че няма как да не го видя! Изглежда като дивак.
Тази реч на краля беше толкова убедителна, че Стрейндж се обърна да погледне. Разбира се, там нямаше никой.
През последните няколко дни той беше преровил книгите на Норел за нещо подходящо за състоянието на краля. Заклинанията за лекуване на лудост бяха забележително малко. Всъщност Стрейндж намери само едно и дори за него не беше сигурен, че е предназначено за тази цел. Това беше рецепта от „Разкрития за тридесет и шест други свята“ на Ормскърк. Ормскърк твърдеше, че разсейва илюзии и поправя погрешни схващания. Стрейндж извади книгата и отново прочете заклинанието. То представляваше особено неясен вид магия, състояща се от следните думи:
Сложи луната на очите му и белотата й ще прокуди лъжливите гледки, що измамникът е пуснал в тях.
Сложи рояк пчели на ушите му. Пчелите обичат истината и ще изядат лъжите на измамника.
Сложи сол в устата му, та да не може измамникът да го зарадва с вкуса на меда и да го погнуси с вкуса на пепелта.
Закови ръката му с железен гвоздей, та да не може той да я вдигне по повеля на измамника.
Сложи сърцето му на скришно място, тъй щото всичките му желания да са негови и измамникът да няма власт над тях.
Забележка. Червеният цвят може да подейства благотворно.
Но докато препрочиташе написаното, Стрейндж беше принуден да признае, че няма и най-малка представа какво означава83. Как се очакваше магьосникът да донесе луната на болния? И ако втората част от текста беше вярна, херцозите щяха да направят по-добре, ако наемеха пчелар вместо магьосник. Освен това Стрейндж не вярваше техни кралски височества да останат доволни, ако той закове ръцете на краля с железни гвоздеи. Забележката за червения цвят също беше странна. Струваше му се, че е чувал или чел нещо за червения цвят, но в момента не можеше да си спомни какво точно.
Междувременно кралят се бе разговорил с въображаемия посетител със сребърна коса.
— Моля да ме извините, че ви взех за простосмъртен — каза той. — Може наистина да сте крал, както казвате, но ще си позволя да отбележа, че не съм чувал за никое от кралствата ви. Къде е Изгубена надежда? Къде са Сините замъци? Къде е Градът на железните ангели? Аз, от друга страна, съм крал на Великобритания, място, което всеки знае и което е отбелязано на всички карти! — Негово величество млъкна, вероятно за да чуе отговора на господина със сребърната коса, след което изведнъж извика; — О, не се гневете! Моля ви, не се гневете! Вие сте крал и аз съм крал! И двамата сме крале! И няма нужда никой от нас да се гневи! Ще ви посвиря и ще ви попея!
83
По всяка вероятност и Ормскърк не е знаел. Той просто е записал заклинание, казано му от друг или намерено в друга книга. Това е съществен проблем при творбите на магьосниците от Сребърната епоха. В стремежа си да запазят всяка останка от магическо знание те често са принудени да записват неща, които сами не разбират.