Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Аз съм Джонатан Стрейндж. Дойдох по молба на техни кралски височества херцозите на Йорк, Кларънс, Съсекс, Кент и Кеймбридж, за да видя дали Негово величество може да се излекува с магия.
— Ха! — възкликна презрително доктор Джон. — Магия! Тя се използва предимно за убиване на французи, нали?
Доктор Робърт саркастично се изсмя. Но ефектът от студеното му научно презрение значително намаля, когато ботушите му изведнъж го понесоха с такава сила, че той заби нос в едно дърво.
— Е, магьоснико — каза доктор Джон, — попаднали сте на погрешния човек, ако мислите, че можете безнаказано да пренебрегвате мен и помощниците ми. Надявам се, ще признаете, че вие залепихте с магия вратите на замъка, за да не могат хората ми да ви спрат.
— Съвсем не! — заяви Стрейндж. — Не съм направил нищо подобно! Може да е станало — отстъпи той, — защото е имало необходимост от това. Но хората ви са колкото безочливи, толкова и нехайни! Когато Негово величество и аз излязохме от замъка, те никакви не се появиха!
Първият санитар (с лице като чеширско сирене) за малко да се пръсне от гняв при тези думи.
— Не е вярно! — изкрещя той. — Доктор Джон, доктор Робърт, умолявам ви, не слушайте тези лъжи! Мартин — санитарят посочи другия помощник — напълно се беше лишил от глас. Не можеше да издаде и звук, за да вдигне тревога! — в потвърждение последният измуча и енергично размаха ръце. — Що се отнася до мен, сър, аз бях в коридора в долния край на стълбището и чух как вратата горе се отваря. Тъкмо се канех да заговоря магьосника — и да му кажа това-онова, сър, от ваше име, — когато по силата на магия се озовах в шкаф с метли и вратата се хлопна зад гърба ми…
— Какви безсмислици! — извика Стрейндж.
— Безсмислици, така ли? — кресна човекът. — Сигурно не вие сте накарали метлите в шкафа да ме набият! Целият съм в синини!
Това поне бе съвсем очевидно. Лицето и ръцете на мъжа бяха целите в червени петна!
— Виждате ли, магьоснико? — победоносно възкликна доктор Джон. — Какво ще кажете сега, когато всичките ви машинации са изобличени?
— О, нима? — сопна се Стрейндж. — Той сам се е наранил, за да направи историята си по-убедителна!
Кралят наду с всичка сила флейтата си.
— Бъдете сигурен — каза доктор Джон, — че съветът на кралицата скоро ще научи за безобразията ви! — после извика: — Ваше величество! Елате тук!
Кралят пъргаво се скри зад Стрейндж.
— Ще ви бъда задължен, ако върнете краля под моя опека — отсече доктор Джон.
— Няма да направя такова нещо — заяви Стрейндж.
— И знаете как да лекувате луди, така ли? — подигравателно попита доктор Робърт. — Изучавали ли сте това заболяване?
— Знам, че като държиш човек сам, като го лишаваш от физически упражнения и чист въздух, не можеш да излекуваш нищо — каза Стрейндж. — Това е варварство! И куче не бих държал при тези условия.
— Като говорите така — отвърна доктор Робърт, — само проявявате невежеството си. Усамотението и спокойствието, срещу които така яростно се опълчвате, са крайъгълните камъни на цялата ни система на лечение.
— О! — възкликна Стрейндж. — Наричате това система, така ли? И в какво се състои вашата система?
— Съществуват три основни принципа — заяви доктор Робърт. — Сплашване…
Кралят изсвири няколко меланхолични ноти на флейтата си… — …Изолация…
…Които прераснаха в самотна мелодия…
— …И ограничение.
…Завършваща с протяжен тон, подобен на въздишка.
— По този начин — продължи доктор Робърт — всички възможни източници на вълнение се потискат и пациентът не получава материал, от който да изгражда фантазиите си и погрешните си представи.
— Накрая — допълни доктор Джон — с налагане на волята си върху пациента лекарят провежда лечението си. Именно силата на характера му определя успеха или провала на начинанието. Много хора са виждали как баща ни усмирява луди само с поглед.
— Наистина ли? — учуди се Стрейндж, заинтригуван напук на себе си. — Никога преди не съм мислил за това, но нещо подобно има и в магията. В множество случаи успехът на магията зависи от силата на характера на магьосника.
— Така ли? — попита доктор Джон, като погледна наляво.
— Да. Да вземем например Мартин Пейл. Той… — Стрейндж неволно проследи погледа на доктор Джон. Един от санитарите — онзи, който можеше да говори — се промъкваше към декоративното езеро, където стоеше кралят, с нещо светло в ръце. Отначало Стрейндж не можа да отгатне какво е. После обаче го разпозна. Беше усмирителна риза.