Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Изведнъж се случиха няколко неща. Стрейндж изкрещя, без да знае какво точно, другият санитар се втурна към краля, братята Уилис се опитаха да задържат магьосника, кралят произведе тревожни и пискливи звуци с флейтата си и в същото време се разнесе странен шум, сякаш стотина души кашляха едновременно.
Всички се сепнаха и се огледаха. Шумът като че ли идваше от малкия каменен павилион в центъра на замръзналото езеро. Изведнъж от устата на каменните създания изригнаха гъсти бели облаци, сякаш всички те издишаха едновременно. Облаците заискриха и заблестяха със слаба матова светлина, след което се посипаха по леда с тих звън.
Възцари се мълчание, незабавно последвано от ужасен звук, сякаш мраморни блокове се разбиваха на късове. Каменните създания се откъснаха от стените на павилиона и запълзяха и заподскачаха по леда към братята Уилис. Изцъклените им каменни очи се завъртяха в орбитите си. Те отвориха каменните си усти и от всяко каменно гърло изригна струя вода. Размятаха каменни опашки и сковано затропаха с каменните си крака. Оловните тръби, които отвеждаха водата до устите им, се проточиха след тях.
Братята Уилис и санитарите гледаха и не проумяваха какво става. Гротескните създания пълзяха, влачейки тръбите с вода след себе си, и поливаха лекарите. Братята Уилис пищяха и подскачаха — повече от ужас, отколкото от болка.
Санитарите побягнаха, а за Уилис не можеше да става и дума да остават повече при краля. От студения въздух мокрите им дрехи започнаха да се превръщат в ледена кора.
— Магьосник! — извика доктор Джон, докато бягаше назад към замъка. — Ха! Това е синоним на лъжец! Лорд Ливърпул ще научи за това, магьоснико! Ще научи как сте се отнесли с кралските лекари! О! О! — той би казал и повече, но каменните фигури от покрива на павилиона се изправиха и започнаха да го замерят с камъни.
Стрейндж изпрати братята Уилис с презрителна усмивка. Но той изглеждаше по-самоуверен, отколкото беше в действителност. Истината бе, че Стрейндж се чувстваше крайно неловко. Каквато и магия да беше направена тук, тя не бе негово дело.
33
СЛОЖИ ЛУНАТА НА ОЧИТЕ МИ
Ноември 1814 година
ТОВА БЕШЕ ПЪЛНА ЗАГАДКА. Възможно ли бе в замъка да има магьосник? Може би някой от слугите? Или от принцесите? Не изглеждаше много вероятно. Дали това беше намеса на мистър Норел? Стрейндж си представи как наставникът му седи в малката си стаичка на втория етаж на „Хановер Скуеър“, взира се в сребърния си леген и наблюдава всичко, което става, а после пропъжда братята Уилис с магия. Възможно беше. В края на краищата съживяването на статуи бе нещо като специалитет на мистър Норел. Това беше първата магия, с която той бе привлякъл общественото внимание. И все пак, и все пак… Защо мистър Норел изведнъж ще реши да му се притече на помощ? От добро сърце? Едва ли. Впрочем в магията имаше черен хумор, който никак не бе присъщ на мистър Норел. Магьосникът не искаше просто да сплаши братята Уилис, искаше да им се присмее. Не, не можеше да е Норел. Но кой тогава?
Кралят съвсем не изглеждаше уморен. Всъщност той дори имаше желание да танцува, да скача и да ликува, радостен от поражението на братята Уилис. Като реши, че допълнително физическо натоварване няма да навреди на Негово величество, Стрейндж тръгна напред.
Бялата мъгла беше заличила всеки детайл и цвят от пейзажа и той изглеждаше призрачен. Земя и небе се бяха слели в една сива безплътност.
Кралят нежно хвана Стрейндж за ръка, очевидно съвсем забравил, че не понася магьосниците, и заговори за нещата, които го вълнуваха в лудостта му. Негово величество беше убеден, че откакто е полудял, много бедствия са сполетели Великобритания. Той вярваше, че западането на разсъдъка му е съпътствано от западане на кралството. Най-голямата му заблуда беше, че Лондон е бил погълнат от потоп.
— …И когато дойдоха при мен и ми казаха, че студените сиви води са погълнали купола на катедралата „Сейнт Пол“ и че Лондон е станал обител на рибите и морските чудовища, ужасът ми бе неописуем! Мисля, че три седмици ридах безутешно! Сега всички сгради са обрасли с ракообразни, а на пазарите се продават само стриди и морски таралежи! Мистър Фокс ми каза, че преди три недели отишъл в „Сейнт Ведаст“ на „Фостър Лейн“ и чул прекрасна проповед, произнесена от един калкан85. Но аз имам план за възраждане на кралството! Пратих посланици до краля на рибите с предложение да взема за жена русалка и така да сложа край на враждата между нашите два велики народа!
Другото, което занимаваше краля, беше присъствието на човека със сребърната коса, когото само той виждаше.
85
Чарлс Джеймс Фокс — радикален политик, починал преди около осем години. Тази забележка показва до каква степен умът на краля е разстроен: мистър Фокс е известен атеист, който при никакви обстоятелства не би влязъл в църква.