Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Това е мисис Гуин, една от любовниците на Чарлс II. Тя символизира Британия.
— Разбирам. Предполагам, че и това е нещо — да стои на почетно място в дома на краля. Но са го облекли в римска рокля и са го изобразили хванат за ръка с някаква актриса. Чудя се какво ли би казал за това.
Лакеят поведе Стрейндж обратно през залата с оръжията към черна врата с внушителни размери, над която висеше голям изпъкнал мраморен фронтон.
— Не мога да ви придружа по-нататък, сър. Тук свършва моята работа и започва тази на докторите Уилис. Зад тази врата ще намерите краля — той се поклони и тръгна надолу по стълбите.
Стрейндж почука на вратата. Отвътре се чуваха звуци на клавесин и пеене.
Вратата се отвори и на прага застана висок набит мъж на тридесет или четиридесет години. Лицето му беше кръгло, бяло, осеяно с белези от шарка и капчици пот като чеширско сирене. Като цяло той поразително приличаше на човека на луната, за когото се смята, че е направен от сирене. Мъжът не се беше обръснал особено старателно и тук-таме на бялото му лице стърчаха снопчета дебели черни косми — сякаш семейство мухи се беше удавило в млякото, от което бе направено сиренето, и сега крачетата им стърчаха от него. Сюртукът му беше от дебело кафяво сукно, а ризата и шалчето — от най-грубо ленено платно. Нито една от дрехите му не бе особено чиста.
— Да? — попита той, като продължаваше да държи вратата, готов да я затвори при най-малката провокация. Обноските му съвсем не напомняха поведение на дворцов прислужник, по-скоро на санитар в лудница, защото мъжът беше точно такъв.
Стрейндж повдигна вежди, учуден от това грубо отношение. Той хладно се представи и каза, че идва при краля. Мъжът въздъхна.
— Е, сър, не мога да отрека, че ви очаквахме. Но, разбирате ли, не можете да влезете. Доктор Джон и доктор Робърт — това бяха имената на братята Уилис — не са тук. Чакаме ги от час и половина. Нямаме представа къде се губят.
— Това е много жалко — отбеляза Стрейндж, — но изобщо не ме засяга. Нямам желание да се срещам с господата, които споменахте. Моята работа е да видя краля. Нося писмо, подписано от архиепископите на Кентърбъри и Йорк, с което ми е разрешено днес да посетя Негово величество — Стрейндж размаха писмото пред лицето на мъжа.
— Но, сър, трябва да изчакате идването на доктор Джон и доктор Робърт. Те няма да позволят на никого да се меси в методите им на лечение на краля. Негово величество се нуждае преди всичко от тишина и уединение. Разговорите са особено вредни за него. Нямате представа, сър, колко сериозно можете да навредите на краля, ако говорите с него. Да речем, споменете, че навън вали. Смея да предположа, че според вас това е най-невинната забележка на света. Но тя може да наведе краля на размисъл, разбирате ли, а в лудостта си умът му се щура от едно към друго и го довежда до крайно опасна ярост. Той може да си спомни случаи от миналото, когато е валяло и слугите са му носили вести за изгубени битки, за мъртви дъщери, за синове, които са го опозорили. Та това може направо да убие краля! Искате ли да убиете краля, сър?
— Не — отвърна Стрейндж.
— Е, тогава — каза мъжът с успокояващ тон — сигурно разбирате, сър, че ще бъде много по-добре, ако изчакате доктор Джон и доктор Робърт.
— Благодаря ви, но мисля да рискувам. Заведете ме при краля, ако обичате.
— Доктор Джон и доктор Робърт много ще се ядосат — предупреди мъжът.
— Не ме интересува дали ще се ядосат — спокойно отговори Стрейндж.
Човекът много се стъписа от това.
— А сега — каза магьосникът с решителен вид, като за пореден път размаха писмото — ще ми позволите ли да видя краля или ще оспорите авторитета на двама архиепископи? Това е много сериозно провинение, наказуемо с… е, не знам точно с какво, но предполагам, че доста строго.
Мъжът въздъхна. Той повика друг човек (груб и мръсен като него) и му нареди веднага да отиде в домовете на доктор Джон и доктор Робърт, за да ги доведе. После с голямо нежелание се отмести и направи път на Стрейндж да влезе.
Стаята беше огромна. Стените бяха облицовани с дъб и украсени с пищна резба. На тавана царствени и символични образи се изтягаха върху пухкави облаци. Но мястото беше безрадостно. На пода нямаше килим и беше много студено. Обзавеждането се състоеше единствено от стол и стар клавесин. На стола с гръб към вратата седеше старец. Той беше облечен в халат от старинен пурпурен брокат. На главата му се мъдреше смачкана нощна шапка от червено кадифе, а краката му бяха обути в мръсни изтъркани чехли. Старецът свиреше с голямо въодушевление и пееше с цяло гърло на немски. Щом дочу шума от приближаващи стъпки, той спря.