Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Вярвам, че читателите ми ще останат озадачени (подобно на всички останали), че един крал може да бъде толкова неспособен да управлява собствената си съдба. Но помислете с каква тревога се посреща лудостта в едно семейство. А сега си представете колко по-голяма е тревогата, когато болният е кралят на Великобритания! Ако вие или аз полудеем, това е нещастие за нас, за приятелите ни и за семействата ни. Когато един крал полудее, това е бедствие за целия народ. В миналото болестта на крал Джордж често караше народа да се чувства несигурен и да не знае кой ще управлява страната. Случаят нямаше прецедент. Никой не знаеше какво трябва да се направи. Не че харесваха или уважаваха братята Уилис — не беше така. Тайната на успеха им беше в това, че те проявиха спокойствие тогава, когато всички изпаднаха в паника. Уилис поеха отговорността, от която всички останали се опитаха да избягат. В замяна на това поискаха пълен контрол върху особата на Негово величество. Никой не можеше да разговаря с краля в отсъствието на поне един от братята Уилис. Нито кралицата, нито премиер-министърът. Нито дори тринадесетте синове и дъщери на Негово величество.
— Е — каза Стрейндж, след като всичко това му бе обяснено, — признавам, че бих предпочел да разговарям с Негово величество, без да присъстват други хора — особено такива, които се отнасят неблагосклонно към мен. Но все пак ми се е случвало да меря сили с цялата френска армия. Смея да предположа, че ще се справя с двама лекари. Оставете братята Уилис на мен.
Стрейндж отказа да обсъжда въпроса за заплащането, преди да се срещне с краля. Той не поиска пари за посещението при Негово величество, което херцозите, до един затънали в дългове от комар и натоварени с прехраната и обучението на няколко къщи с незаконни деца, сметнаха за много мило от негова страна.
Рано на следващия ден Стрейндж потегли към замъка Уиндзор на среща с краля. Беше свежа студена утрин и всичко бе потънало в плътна бяла мъгла. По пътя магьосникът произнесе три малки заклинания. Първото щеше да накара братята Уилис да проспят обичайния си час за ставане, от второто жените и слугите им щяха да забравят да ги събудят, а третото щеше да направи така, че когато най-после се събудят, нито една от дрехите и обувките им да не бъдат на местата, където са ги оставили. Две години по-рано Стрейндж би изпитал угризения да изиграе дори такава безобидна шега на двама непознати, но сега изобщо не се замисли. Подобно на много други джентълмени, ходили в Испания с херцог Уелингтън, той бе започнал неволно да подражава на Негово сиятелство, на който беше присъщо да действа по най-бързия и прекия възможен начин82.
Към десет часа Стрейндж прекоси река Темза по малкия дървен мост при село Дачет. Той мина по пътеката между реката и стената на двореца и влезе в град Уиндзор. На портата се представи на стражите и обясни по каква работа идва при краля. Лакей в синя униформа дойде да го отведе в покоите на Негово величество. Той беше почтителен, умен човек, каквито често са слугите в дворците, много се гордееше със замъка и всичко свързано с него. Най-голямото му удоволствие в живота се състоеше в това да развежда хората из него и да наблюдава почудата, благоговението и възторга им.
— Сигурно не идвате за пръв път в замъка, сър? — попита лакеят.
— Тъкмо обратното. Никога не съм стъпвал тук.
Човекът се стъписа.
— В такъв случай, сър, сте пропуснали да се насладите на една от най-благородните гледки, които Англия може да предложи!
— Наистина ли? Е, сега нали съм тук.
— Но сте дошли по работа, сър — отбеляза лакеят с укор, — и смея да предположа, че няма да имате възможност да разгледате всичко както трябва. Трябва да дойдете отново, сър. През лятото. А в случай че сте от женените джентълмени, позволявам си да отбележа, че дамите винаги остават особено доволни от замъка.
Той поведе Стрейндж през двор с внушителни размери. Някога във военно време този двор вероятно бе предоставял убежище на голям брой хора и добитък и все още се виждаха няколко стари сгради с непретенциозен стил, които свидетелстваха за първоначалното военно предназначение на замъка. Но с течение на времето желанието за кралски разкош и великолепие бе започнало да надделява над практичните съображения и това бе довело до построяването на прекрасна църква, която заемаше по-голямата част от двора. Тази църква (наричана параклис, но всъщност наподобяваща по-скоро катедрала) демонстрираше цялата сложност и натруфеност, характерни за готическия стил. Тя беше оградена от остри каменни подпори, увенчана с каменни връхчета и препълнена с олтари, молитвени стаи и вестиарии.
82
В „Животът на Джонатан Стрейндж“ Джон Сегундус привежда и други примери за действия на Стрейндж, в които според него се забелязва влиянието на херцог Уелингтън.