Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Тропотът на копита приближаваше. Врявата бе доста силна, но не можеше да се прецени какво точно става. От дясната си страна забеляза жена, която пълзеше към него. Разпозна силуета на Ейди. Зад нея си проправяше път в бъркотията друга фигура, вероятно на Вирна. Още малко по—нататък мярна и капитан Мейферт, застанал пред генерал Лейден, който очевидно му даваше инструкции. Двамата мъже едновременно се извърнаха в посока към шума.
Зед присви очи в здрача и в далечината забеляза войници, пристъпващи пред взвод кавалеристи. Мъжете махаха с ръце като за поздрав. Тук—там се чуваше по някое бодро подвикване. Мнозина бяха видели Зед и се насочиха към него. Като Пръв магьосник той бе станал притегателен център за всички. Д’Харанците, в отсъствието на Ричард, разчитаха на Зед да бъде тяхната магия срещу магия. Сестрите също се осланяха на него и на опита му в отвратителното изкуство на използване на магия по време на война.
На фона на трепкащата пелена от пламъци, които все още горяха неконтролируемо, Зед се вгледа в колоната конници, приближаваща решително напред. Ризниците, оръжията и лъснатите им ботуши хвърляха отблясъци на фона на кладите от запалени каруци и барикади. Тътнещата колона не се спираше пред нищо, очакваше хората сами да се отстраняват от пътя. Най—отпред, окачени на върховете на идеално изправени копия, плющяха триъгълни бойни флагове. Студеният нощен вятър развяваше мирис на каша и хоругви. Кървавата земя се тресеше под копитата на хиляди коне. Те продължаваха да напредват — сякаш са зомбита, напуснали гробовете си. Оранжевият и зелен пушек, извиващ се иззад призрачната светлина на огньовете, се разцепи на две, за да отвори път на колоната конници, носещи се през лагера в лек галоп.
Изведнъж Зед позна предводителя им.
— Добри духове … — прошепна той на глас.
Яхнала изправена огромен кон, начело на колоната яздеше жена в кожена униформа, с развята на гърба й кожена наметка, подобно яростно знаме.
— Беше Калан.
Дори от разстояние Зед видя иззад лявото й рамо да стърчи хвърлящата отблясъци сребърно—златна дръжка на Меча на истината.
Плътта му се вледени, внезапно залята от неудържим ужас.
Усети ръка на рамото си и видя до себе си Ейди, напълно белите й очи бяха приковани от гледката, която виждаше само чрез дарбата си. Вирна все още си проправяше път през ранените. Капитан Мейферт и генерал Лейден се спуснаха след нея.
Колоната се точеше зад Калан докъдето поглед стигаше. Продължаваха напред, събирайки по пътя си тълпа от радостни войници. Зед махна с ръка, след като всички бяха тръгнали към него, за да го види и Калан, но разбра, че тя го бе гледала през цялото време.
Конете се заковаха пред него и тутакси се заеха да пръхтят, да рият с копита и да мятат защитените си в метални брони глави. Топлият им дъх се врязваше в ледения дъх, от ноздрите им се вдигаше пара. Мощните им мускули трепкаха под лъскавата им козина, докато краката им биеха земята. Енергичните животни стояха в готовност, размахвайки опашки.
Калан плъзна наоколо изпитателен поглед. От всички посоки се стичаха мъже. Всички гледаха в изумление, конниците бяха Галеанци.
Калан временно бе заместила на Галеанския трон природената си сестра Сирила, докато тя се възстанови — ако изобщо това бе възможно. Природеният брат на Калан Харолд, бе командващ Галеанската армия и не желаеш да носи корона, тъй като чувстваше, че е по—полезен щ родината си като войн. Във вените на Калан течеше Галеанска кръв, макар че при Изповедниците въпросите на произхода не бяха от значение. Но не и за Галеанците.
Калан преметна крак над гривата на коня и скочи на земята. Ботушите й отекнаха като мощен гръм, оповестяващ завръщането на Майката Изповедник. Кара, все в червената си униформа, наметната с подобно на Калановото вълче наметало, също скочи от коня си.
Изнурените от боя войници, насъбрали се около новодошлите, в миг притихнаха. Това не бе просто Майката Изповедник. Беше съпругата на Господаря Рал.
За миг, докато се бе втренчил в зелените й очи, Зед си помисли, че тя ще скочи в прегръдката му и ще избухне в безпомощен плач. Сбърка. Калан свали ръкавиците си.
— Докладвай.