Нож от блянове

Нарие направи гримаса и кой знае защо, вдиша дълбоко, но отно-во се смъкна в реверанс, този път към Есанде, и мъничко по-дълбоко, отколкото предишния за Елейн — двете със сестра й изпитваха към по-старата жена точно толкова благоговение, колкото и към Щерката-наследница на Андор. После се втурна към коридора.

Елейн също направи гримаса. Гвардейките явно бяха казали на Есанде и за наемниците. Както и че не е яла. Мразеше да говорят за нея зад гърба й. Но колко от всичко това беше капризно настроение? Не помнеше по-рано да се е ядосвала, че слугинята знае предварително каква рокля трябва да й облече, или защото някой знае, че е гладна, и поръча да й донесат ядене, без да е поискала. Слугите си говореха — всъщност постоянно клюкарстваха; това си беше даденост — и си предаваха всичко, което можеше да помогне, за да бъде господарката им обслужена по-добре, стига да бяха добри в работата си. Есанде беше много добра в своята. Все пак я глождеше и още повече я глождеше това, че знаеше колко е глупаво.

Остави се на Есанде да ги поведе с Авиенда към гардеробната, Сефани тръгна зад тях. Вече се чувстваше много нещастна, нали бе мокра и трепереше, а и беше ядосана на Биргит, че се измъкна, изплашена, че се бе изгубила там, където бе отрасла от мъничка, и сърдита на гвардейките, че клюкарстваха зад гърба й. Всъщност чувстваше се съвсем окаяна.

Много скоро обаче Есанде я накара да смъкне мокрите дрехи и я уви в голяма бяла кърпа, която висеше на стойката за топлене пред голямата мраморна камина в другия край на помещението. Това я поуспокои. Огънят пращеше и в стаята беше почти горещо, добре дошла топлина, която бързо се просмука в плътта й, и треперенето спря. Есанде почна да суши косата й, а Сефани се захвана с Авиенда, при което сестра й се вкочани, макар че едва ли й беше за първи път. Двете с Елейн често се решеха една-друга нощем, но от това, че Авиенда трябваше да приеме тази простичка услуга от слугиня, загорелите й от слънцето бузи се покриха с червени петънца.

Щом Сефани отвори един от гардеробите покрай стената, Авиенда въздъхна дълбоко. Кърпата около тялото й висеше доста хлабаво — това, че друга жена й подсушава косата, можеше да е смущаващо, но почти пълната голота изобщо не я притесняваше — а още една, по-малка, беше увита около косата й.

— Смяташ ли, че след като ще се срещаме с тези наемници, трябва да облека влагоземски дрехи, Елейн? — попита тя сърдито. Есанде се усмихна. Обичаше да облича Авиенда в коприна.

Елейн едва прикри собствената си усмивка — нелека задача, тъй като й се искаше да се засмее. Сестра й се преструваше, че ненавижда коприните, но рядко пропускаше възможност да се облече в тях.