Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

В канцеларията беше и ротният фелдфебел Ванек, който съставяше тук ведомостите за изплащане на заплатите, водеше сметките по продоволствието, беше финансов министър на ротата и прекарваше тук целия божи ден, тук той дори и спеше.

До вратата стоеше дебел пехотинец, обраснал с брада като Краконош382. Това беше Балоун, новата свръзка на поручика, в цивилния си живот мелничар някъде в Чески Крумлов.

— Избрали сте ми наистина знаменита свръзка — говореше поручик Лукаш на ротния уредник, — сърдечно ви благодаря за тази мила изненада. Изпратих го да ми донесе обед от офицерския стол и тоя още първия ден взе, та изплюска половината.

— Разлях го, господин поручик — каза дебелият великан.

— Добре, разлял си го. Можеш да разлееш само супата или соса, но не и франкфуртското печено. Ти ми донесе толкова малко късче, колкото да се побере под нокътя. А къде остави щрудела?

— Аз го…

— Недей отрича, излапал си го.

Поручик Лукаш произнесе последните думи с такъв сериозен вид и с толкова строг глас, че Балоун неволно отстъпи две крачки.

— Аз се осведомих в кухнята какво са давали днес за обед. Имало е супа с топчета от дроб. Къде сложи топчетата? Опапал си ги по пътя, това е истината. После, имало е говеждо с краставица. Какво направи с него? Също си го излапал. Два резена франкфуртско печено. А донесе само половин резен, а? Два къса щрудел! Къде го дяна? Натъпкал си се, свиня мизерна, безобразна! Говори, къде дяна щрудела? Паднал в калта ли? Тарикат такъв! Можеш ли ми показа мястото, където се намира щруделът? Разбира се, като повикано, тутакси дошло някакво куче и го задигнало! Исусе Христе, така ще те цапардосам по мутрата, че главата ти ще стане като кофа! И още отрича, свинята. Знаеш ли кой те е видял? Ето фелдфебелът на ротата Ванек. Идва при мене и ми казва: „Господин поручик, разрешете да доложа. Знаете ли, че тая свиня Балоун ще излапа обеда ви? Гледам го от прозореца, тъпче се, човекът, сякаш цяла седмица не е ял.“ Я слушайте вие, фелдфебел, наистина ли не можахте да ми изберете друг човек, а не това говедо?

— Съвсем не, господин поручик. От цялата рота Балоун изглеждаше най-свестният мъж. Той е толкова кьопав, че не може да запомни една хватка, а да му дадем пушка в ръка, сигурно ще направи някоя поразия. На последното учение с халосни патрони малко остана да изкара окото на съседа си. Мислех, че поне такава работа може да върши.

— И редовно да унищожава обеда на началника си — каза Лукаш, — сякаш не му стига неговата порция. Да не би да си гладен?

— Тъй вярно, господин поручик, аз винаги съм гладен. Когато остане хляб на някого, аз го откупвам за цигари, но и това все още ми е малко. Такъв съм се родил: тъкмо си помисля, че съм се наял вече, а то вятър работа. След малко пак както преди яденето започват да ми куркат червата, ето го, значи, мизерника-стомах, пак се обажда. Понякога си мисля, че наистина ми стига, че нищо вече не може да влезе в мене. Но ето че пак съм се излъгал. Видя някого да яде или само подуша някаква миризма, и стомахът ми веднага става като изстърган. Отново се обажда и аз съм готов вече да гълтам и пирони. Аз, господин поручик, вече молих да ми разрешат да получавам двойна дажба. Още в Будейовице ходих при полковия лекар, а той взе, че ме изпрати да лежа три дена в лазарета и ми предписа на ден по едно канче чиста чорбица. Аз, кай, ще те отуча от тоя глад, каналия такъв. Ела още веднъж при мене, и ще видиш как ще се върнеш като изсушен чироз. Не е нужно, господин поручик, да видя само нещо хубаво, и обикновените работи започват да ме дразнят и веднага ми потичат лигите. Моля ви най-учтиво, господин поручик, да ми се разреши двойна дажба. Ако няма месо, то поне от гарнитурата, картофи, кнедли, малко сос, от тях винаги остава…