Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Лисбет Саландер имаше селективен морал. Тя самата не би се поколебала да измами някой клиент, стига да го сметнеше за заслужено, но никога не би си го позволила, ако приемеше работа, обвързана с клауза за конфиденциалност.
ЛИСБЕТ БЪРЗО ОТКРИ, че лицето, което предоставя информация на медиите, е самият Екстрьом. Това ставаше ясно от електронните му писма, с които отговаряше на въпроси относно съдебномедицинската експертиза на Лисбет Саландер и връзката ѝ с Мириам Ву.
Друга важна подробност бе, че екипът на Бублански нямаше ни най-малка представа къде да я търси. Прочете с интерес доклад за предприетите към настоящия момент мерки. В него бяха включени и адресите, поставени под частично наблюдение. Списъкът бе кратък. Той съдържаше, разбира се, Лундагатан, но също така и адреса на Микаел Блумквист, стария адрес на Мириам Ву край площад Санкт Ерик, както и този на „Кварнен“, където е била забелязана. „Защо, по дяволите, ми трябваше да се набивам на очи с Мими тогава? Какъв идиотски импулс.“
В петък детективите на Екстрьом бяха стигнали и до „Ивъл Фингърс“. Предположи, че това ще доведе до посещаването на още адреси. Сбърчи вежди. Мда, край на отношенията ѝ с тези момичета, с които впрочем не беше търсила контакт след завръщането си в Швеция.
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ мислеше по въпроса, толкова повече се озадачаваше. Прокурор Екстрьом предоставяше всякаква възможна компрометираща я информация на медиите. Тя без проблем разбираше целта му – публичността му носеше дивиденти и подготвяше почвата за деня, в който щеше да повдигне обвинения срещу нея.
Но защо пазеше в тайна разследването от 1991 година? То се явяваше пряката причина, довела до затварянето ѝ в „Санкт Стефан“. Защо криеше тази история?
Проникна в компютъра на Екстрьом и в продължение на един час преглежда документацията му. Когато приключи, запали цигара. Не бе открила нито една препратка към събитията от 1991 година в компютъра му. Това даваше основания за странно заключение. Той не знаеше за разследването.
За момент се зачуди как да постъпи. След това хвърли поглед към лаптопа си. Това е точно като за проклетия Кале Блумквист. Включи компютъра си, проникна в твърдия му диск и създаде документа „МБ2“.
„Прокурор Е. предоставя информация на медиите. Попитай го защо не е споменал нищо за старото полицейско разследване.“
Това трябваше да е достатъчно, за да го накара да пристъпи към действие. Лисбет търпеливо зачака. След два часа Микаел Блумквист се появи онлайн. Първо прочете електронната си поща. Минаха петнайсет минути, преди да открие документа, и още пет, докато отговори с „Криптирано съобщение“. Не беше захапал. Вместо това искаше да знае кой е убил приятелите му.
Лисбет можеше да го разбере. Омекна малко и му отговори с „Криптирано съобщение 2“.
„Какво ще направиш, ако съм аз?“
Това бе по-скоро личен въпрос. Той ѝ отговори с „Криптирано съобщение 3“. Което я разтърси.
„Лисбет, ако съвсем си полудяла, вероятно ще помоля Петер Телебориан да ти помогне. Но не мисля, че ти си убила Даг и Мия. Надявам се и се моля да се окажа прав.
Даг и Мия възнамеряваха да направят известни разкрития за търговията със секс услуги. Хипотезата ми е, че по някакъв начин това е послужило като мотив за убийството им. Но няма за какво да се хвана.
Не знам какво се обърка между нас, но двамата с теб си говорихме за приятелството веднъж. Аз ти казах, че то се гради на две неща – уважение и доверие. Даже и да не ме харесваш, все още можеш да ми вярваш и да разчиташ на мен. Никога няма да разкрия тайните ти. Няма да разкажа и какво се случи с милиардите на Венерстрьом. Имай ми доверие. Аз не съм твой враг. М.“
Препратката към Петер Телебориан в първия момент я разгневи. След това осъзна, че Микаел не се опитваше да я дразни. Той нямаше ни най-малка представа кой е Петер Телебориан и вероятно го бе виждал единствено по телевизията, където го представяха като отговорен експерт по детска психиатрия, уважаван в чужбина.
Това, което я разтърси обаче, бе частта с милиардите на Венерстрьом. Нямаше представа как се е досетил. Беше напълно убедена, че не е допуснала грешка и че нито един човек на земята не знае какво е направила.